Трима филолози – англичанин, французин и българин в едно кафене

Седнали трима филолози – англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал:

– А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма!

– Какви пък са тия качества? – зачудили се другите.

– Ами в кой друг език има двойно положително отрицание?

– Какво пък е това?

– Еми “Да, да…” А в кой друг език има минало свършено, неопределено време?

– Моля?

– “Бил съм се бил напил!” И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление!

Тук вече французинът се възмутил:

– О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол?

Българинът, съвсем не възмутено:

– Е па, много лесно – “Да ти го начуруликам”…