В час по логика. Учителка пита Иванчо

В час по логика. Учителка пита Иванчо:

– Иванчо, виждаш ли тревата навън?

– Да, госпожо.

– А виждаш ли дърветата?

– Да.

– Бягай навън тогава и погледни нагоре.

След няколко минути Иванчо тича обратно задъхан. Учителката го пита:

– Иванчо, видя ли небето?

– Да, госпожо – отговаря той на пресекулки.

– А видя ли Господ там?

– Не, госпожо – казва Иванчо неуверено.

– Това и исках да ви кажа, деца – Дядо Господ не съществува.

Съученичка на Иванчо вдига напористо ръка:

– Госпожо, може ли и аз да задам няколко въпроса?

– Питай, Марийке.

– Иванчо, нали виждаш тревата навън?

– Да, де – отговаря Иванчо раздразнено.

– А дърветата?

– Дааа!

– Иванчо, а видя ли небето?

– Да – отговаря той троснато.

– А учителката виждаш ли я?

– Да, и? – казва малко заинтригуван Иванчо.

– А мозъкът й виждаш ли го?

– Не, Марийке – отговаря Иванчо с усмивка.

– Следвайки логиката на госпожата, значи мозъкът й не съществува…