Забава » джаджи, любопитно

История на термометъра

публикувано от:  на март 25, 2010 няма коментари

WWFOg00798614938198932361

Термометрите са уреди, без които едва ли можем да си представим живота днес. Те са широко използвани не само в медицината, но и при прогнозирането на времето, дори и при приготвянето на храна. Едва ли някой е предполагал, че термометърът ще се превърне в толкова необходим и незаменим уред днес. Древногръцкият философ Аристотел установява, че топлото и студеното са основни качества на предметите. Въпреки че по това време някои философи и учени говорят „за степен на топлината или студа“, все още никой не е успял да открие метод за измерване на тези две качества на предметите. Единственият начин за установяване на по-високата телесна температура от нормалната бил използван от лекарите – те поставяли ръка на челото на болния и ако то било по-топло от обикновено, произнасяли и диагнозата „висока температура“, но не знаели какво е нейното цифрово изражение.

Измерването на температурата се превръща в загадка, която вълнува и кръга на учените мъже във Венеция, част от който е и Галилео Галилей. През 1596 г. той разработва предшественика на термометъра. Изобретението на Галилей било наречено термоскоп. То нямало скала за измерване на температурата, но можело да определя дали градусите са по-ниски, по-високи или еднакви, но без да установява точното цифрово изражение на тази разлика. Уредът е използван главно от учените около Галилео Галилей. Близък до известния учен бил и изобретателят Санторио Санторио. Именно той през 1612 г. разработва скала, която била поставена в термоскопа на Галилей. Така се появява и първия термометър, който разбира се, доста се различавал от измервателните
инструменти, използвани днес.

През 1654 г. е показан първия термометър, работещ на базата на течност. В началото бил пълен с вода. Течността обаче замръзвала при студено време и с тези уреди можели да измерят само температури над нулата. По-късно термометрите били пълнени с алкохол, тъй като той замръзвал при доста по-ниски температури от водата.

През 1714 г. германецът Габриел Фаренхайт прави първия термометър в света, използващ живак. Скалата, която той разработва, е първата стандартизирана и прилагана в целия свят. Според учения, водата замръзва при 32 градуса по неговата скала, а точката на кипене е при 212 градуса. Фаренхайт условно решава, че разликата между точката на замръзване и на кипене на водата трябва да бъде 180 градуса. Днес скалата на Фаренхайт се използва най-масово в Съединените щати и Канада.

Другата широко използвана скала при измерването на температурата е тази на Целзий. Неин автор е шведският учен Андерс Целзий и тя е разработена през 1742 г. Според него ледът се топи при нула градуса, а температурата на кипене на водата е 100 градуса. Тази скала има повече научен характер, защото измерването на температурата
е ограничено до 100 градуса.

Скалата на Целзий обаче е най- разпространена по света. Измерването на градусите по скалата на Келвин също е най-популярна в научните среди.

Тя е дело на лорд Келвин, който я прави през 1848 г. Неговата скала започва от нула градуса, която се смята за абсолютната температура. По тази скала се измерват най-ниските температури. Според лорд Келвин най-високата температура на предметите и явленията не може да бъде установена, но най-ниска може. Така той разработва идеята за Абсолютната нула (това е минус 273,15 градуса по Целзий и минус 523,67 по Фаренхайт). При тази температура всичко, включително и движението на електроните в атома напълно спира, твърди лорд Келвин.

Платиненият отчита над 930° по Целзий. В термометрите се използват устройства, действащи на различен принцип. Основното изискване е да съществува лесна за измерване единица като например дължината на живачния стълб, която се променя явно и ясно с промяната на температурата. Тази единица трябва да варира право пропорционално на вариациите на температурата. Най-често използваните термометри са живачните. Това са фини стъклени тръбички, в които живакът циркулира в специално улейче. С увеличаване на телесната температура живачната стълбица се покачва нагоре. Ако термометърът се разпръска, веществото се прибира в долната част на устройството. Не традиционни са термометрите, изградени от проводници или полупроводници, използващи принципа на електрическото съпротивление. Подобни устройства, направени от никелови, манганови и кобалтови окиси, измерват много
ниски и много високи температури. Термометри от платина например могат да отчитат над 930 градуса по Целзий. Подобни термометри освен това отчитат много прецизно резките температурни смени и затова се използват при научни експерименти. Оптичните пирометри измерват над 700 градуса по Целзий, при които обикновените
термометри се топят. Известно е, че при такива високи температури твърдите тела отделят силна енергия, нажежават се и започват да искрят. Тази промяна на цветовете всъщност отчита пирометърът. В последните години навлязоха масово електронните термометри. Те измерват температурата с помощта на сензори. Данните се разчитат
лесно и бързо, тъй като стойностите излизат на дисплея на дигиталното устройство в рамките на минути.

iwajlo.blogspot.com

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!



Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!