Бойни пера

Белите хванали трима индианци и ги тикнали в затвора.
Първата вечер най-атлетичният от тях – Скокливият елен – прескочил стената и избягал.
На втория ден най-силният индианец – Големият бизон – счупил решетките на прозореца и се измъкнал.
На третия ден най-хитрият и най-наблюдателният сред индианците – Зоркото око – забелязал, че килията няма врата и също избягал.

Стар индиански вожд и млад неопитен индианец яздят през прерията. Изведнъж се чува изстрел.
– Бледолики наблизо! Бледолики добри стрелци! – казва стария индианец.
– Че са наблизо, наблизо са, но как разбра че са добри стрелци? – чуди се младия индианец.
– Олово в задник на стар вожд много боли!

Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
– Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
– 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
– И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
– Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.

Двама индианци се загубили в гората и единия предложил:
– Стреляй във въздуха, може някой да ни чуе.
Стрелял онзи веднъж, стрелял втори път и престанал да стреля. Приятеля му го попитал:
– Защо спря бе?
– Е па свършиха ми стрелите.