Криворазбраната граматика

Събрали се учени – лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми.

По едно време  всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н.

Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между „капе“ и „тече“? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има – „църцори“.

2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение – няма.
А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майната си.
Или – готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
Имаме и израз, в който сравнителната степен е по-силна от превъзходната. Това е изразът: „Най ми се ебе, ама по ми се пие“.

3. Има ли език, в който да има такива странни времена като:
-минало незапомнено време? Хе хе – няма. А на нашенски има – Бил съм се напил.
– бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме – щял съм бил да работя.
– има израз, съдържащ в себе си едновременно и трите основни времена – минало, настояще и бъдеще: „Ей ся ти ебах майката!“

4. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете „не знам“? Общо взето всичките се свеждат до един: „I don’t know“
„No idea“ „I got no clue“. А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: „Казва ли ти някой!“, „А сега де!“, „ебеш ли му мамата!“, „а – сега ме хвана!“

5. Имаме израз, който едновременно звучи като отказ, съгласие, въпрос и възклицание – това е отговорът на въпроса „Ще пиеш ли една ракия?“ – „А не, бе!“

6. Имаме и уникална дума с три предлога – ИЗ-ПО-НА-СРАХМЕ СЕ!

7. И накрая, господа – хайде кажете – има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има – това е думата „такова“.

На последната 7- та точка американският делегат не повярвал и казал „Не  вярвам, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!“

Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!

И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: „Моля ви, таковайте ми едно такси“ – няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига. Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора: „Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София“ – няма проблем- бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:„Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки“ – няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята.Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си – сяда в ресторанта и казва:„Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон“ – след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.

„Oh my God, he was right – it really works“ признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите „Моля ви, таковайте ме отзад“. При което оня се оказал услужлив човечец – (ми чужденец все пак – няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) – и съответно го „таковал“. Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите – споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал:

-ООО,аз забравих да ти кажа колега ,че“ таковане „се спряга непрвилно на голо дупе.

Универсалния израз “Бах’маа’ му”

1. Всяко “Защо” има свой отговор и той е “Бах’маа’ му”!

2. За всеки друг въпрос също има отговор, който е “Бах’маа’ му”!

3. Ако ти зададат по-сложен въпрос погледни точка 1 или 2.

4. Бахмаамувизмът не е простащина, той е начин на живот, той ти помага да се пребориш срещу суровата реалност около теб. В лош момент кажи си “Бах’маа’ му” и ще почустваш как ти олеква. Е, не винаги…

5. Бахмаамувизмът отрича псувните, просташките изцепки и Бритни Спиърс.

Причината за това е, че сме човешки същества и трябва да се уважаваме.

Не би могло да се каже, че тази теория е нещо радикално ново, никога нечувано досега, или изобретение на модерното общество. Бахмаамувизмът е една от основните, макар и неосъзнати идеологии на българския народ през вековете.

Освен аксиомата, че всяко “Защо”, а и бих добавил всеки друг въпрос, има свой отговор и той е “Бах’ маа’ му” налице е и фактът, че тази фраза е многостранна в своето значение. Ето няколко прости примера.

Фразата може да изразява:

радост

-Бах’ маа’ му спечелих от тотото – или

-Бах’маа’ му най-после ми дадоха заплатата

недоволство

-Бах’маа’ му пак ли четворка???

-Бах’маа’ му защо ни спряха тока и водата?!

изненада

-Бах’маа’ му тока дойде!!!

страх

-Бах’маа’ му, е са ми е..аха мамата…. както и много други чувства.

Би било редно да споменем и нещо за така нареченото създаване на школата на “Бахмаамувистите”. През годината 2004 на човека известен като Малака, роден в лето Господне хиляда деветстотин осемдесет и девето , му хрумна да формулира идеологията на “Бахмаамувизма”, нещо което поне той си мислеше, че никога не е правено. Досега не е доказано противоположното.

Вдъхнови го една истинска история, която бе чул преди време: В първите десителития на двадесетия век немски картограф бил изпратен в планината Рила да запише имената на върховете. Назначен му бил български водач, който познавал всяко местенце и нямало начин да се загуби. След време погледнали картата на германеца и не могли да повярват на очите си. Три от имената били “Бах’маа’ му”, “Бах’маа’ му 2″, “Бах’маа’ му 3″. Оказало се, че най-добрият водач в планината не знае имената на върховете и всеки път, когато немският картограф го питал за някое име, българинът отговарял със звучното “Бах’маа’ му”.

Бахмаамувизмът не трябва да се бърка с човешката простащина или липсата на знание. Той е израз на отношение, той е признание, че човекът не е всезнаещ, че човекът е несъвършенно същество. Бахмаамувизмът също реакция към заобикалящия те свят. Когато всички се обръщат срещу тебе, когато не виждаш светлината в края на тунела, когато се чувстваш зле просто кажи “Бах’маа’ му” на всичко и ще се почустваш по-добре!