Щрихи - лирика

поезия, рисунки, картинки, музика, идеи, емоции ....

Модератор: Ерато

Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Щрихи - лирика

Непрочетено мнение от Ерато » 23 фев 2009, 11:22

Защо когато бях желана
избягах от срам и от страх
разплитах се нишка по нишка
превърнах се в голата страст

един танц недотанцуван?

Нашепва лудия вятър...
за целувка недоцелувана
ме гони дъжда...

Но ето дойде нечакан, не сънуван
и нишка по нишка чувствата втъка
в дантела от фантазия
с целувки хиляди ме ослепи

и с докосване едно, едва
стихиите луди
в един неземен проблясък
ме хвърли във огнен екстаз.
Ерато

Goddess
Отличник
Мнения: 599
Регистриран: 22 фев 2009, 22:52
Местоположение: Враца

Re: Щрихи - лирика

Непрочетено мнение от Goddess » 23 юли 2009, 09:32

Слънчево прераждане
---@--
Събличам бледата луна в
морето.
Угасналите ми зеници
оживяват.
Пропуквам с морни пръсти
времето
и в морска пяна - кървава
изгрявам.

Косите си – горещите -
разплитам,
изплаквам ги във морските
талази.
От облачни конци с лъчи
изплитам
и ветрове аз шапчица
атлазена.

Изравям с нежни длани рачета
от пясъка.
Погалвам с палещ поглед
лодките и мрежите.
Целувам с устни на вълните
блясъка
и дирижирам птичите
брътвежи.

Кръвта ми жадно бие пак
във вените,
по кожата се стичат
луди капки,
отмили в диво лоно
бремето
от сънни крясъци на чайките.

Сънят безпаметен отмира
в дъното
на златно-меденото ми
събуждане.
Денят е бебето –
роденото
от слънчевото ми
прераждане.

Goddess
Отличник
Мнения: 599
Регистриран: 22 фев 2009, 22:52
Местоположение: Враца

Re: Щрихи - лирика

Непрочетено мнение от Goddess » 25 юли 2009, 21:26

Там някъде

Там някъде отвъд копнежа,
отвъд понятието за обичане,
отвъд непровидяна нежност
с душата си в любов се вричаме.

Там някъде далеч от смисъла,
далеч от поетичността на дните ни,
с една любов живях орисана.
И преоткриха се душите ни.

Там някъде...

Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Пеещо МЪлчание

Непрочетено мнение от Ерато » 28 авг 2009, 11:03

Обичам те тихо, съвсем безмълвно
та думите да не погубят пътя
да не осквернят с изгубения смисъл
това, което грее във сърцето.

В мълчание безумно съм поела
летежа си над приказка незрима
и птиците не могат да надвикат
най пеещото ми мълчание

Опитала се бях в морето
мълчанието си да разтворя
сред капките солени да се скрие
като тайна чудотворна

Но и то предателски бушува
със тътен проглушителен и птичи крясък
мълчанието ми над вълните му изплува
говорещо със капчици блестящи

Къде ли обичта си аз да скрия
някъде във дън земята
та никой да не я открие
заспала тайната ми неузната

Невидимо пръста разравя
немирото заключено мълчание
покълва, избуява над земята
във пъстро пролетно сияние

И цветята с тихия си шепот
издайнически преразказват
за мислите ми глупаво усмихнати
и тайната ми гола,блясва

Вятърът я грабва пакостливо
и хвърля я на слепите в очите
и те видели светлината
изведнъж прогледват

Зад стените манастирски непрестъпни
обет за мълчание изричам
застинала в молитвата безмълвна
небето чува, колко те обичам

Като буря тиха се надига
Изсипва се в пороя животворен
и всяка капка, падайки достига
до земята чудотворно

Предавам се, на колене политам
тайна да опази не успяла
крещя във калта със пръсти я рисувам
от обич полудяла

проблясък милостив опари ме накрая
без мисли, кротичко замислена
във усмихнато мълчание
заспивам в приказка недоизмислена,

Обичам те, не мога да го скрия
и загубила съм името си вече
светът отдавна ме нарича
" Онази, която го обича "

Потребителски аватар
Angel of Love
ентусиаст
ентусиаст
Мнения: 9
Регистриран: 12 май 2011, 14:13

Re: Щрихи - лирика

Непрочетено мнение от Angel of Love » 12 май 2011, 14:31

Неугасваща любов

Дълбока рана в мен остави
със сълзи дори не мога да я излекувам аз
не ти, а съдбата я направи
за да изпита силата между нашите сърца

Планини страдания изпитах
обратната страна на любовта видях
вкуса на болката и ужаса опитах
години съм живял за теб със тях

Дано молитвите ми бъдат чути
сегашните и от преди
дано мечтата ми за теб във пропаст не се срути
подпори са и молитвите ми като стоманени греди

Велик е нашият създател
за пътя, който ни е отредил
не трябва да се сърдим, той ни е приятел
и всичко в плана си е подредил

Любовта като най-велико чудо на света
събира и разделя човешките сърца
и способна е да разтопи леда
дори в изстиналите ни сърца

Дълбоко в себе си аз зная
че пламък малък от нашата любов си носиш ти
частица от душата ми си взела
не си я искам, и аз нося от твоята, нали?

Ти си човек с душа голяма
отвори очите ми за истините вечни
много мъдрост изчерпил съм от теб и няма
никой да те замени като човек в сърцето ми

Животът ми без теб изгуби смисъл
във нюансите на сивото живея аз
от раздялата ни стихове не съм писал
дори не смея да си мисля аз за нас

Красиво е цветето на любовта
като роза е красиво и опасно
цвета уханен разтуптява влюбените ни сърца
а бодлите белязват ни душите все по-ясно

Един за друг, първа любов бяхме
дано никой от нас повече не страда
но знай, че името ти винаги ще пея
без значение дали от Рая или Ада
Мелодията е като жената. Тя запълва празнините на сърцето

Потребителски аватар
Angel of Love
ентусиаст
ентусиаст
Мнения: 9
Регистриран: 12 май 2011, 14:13

Re: Щрихи - лирика

Непрочетено мнение от Angel of Love » 17 май 2011, 13:53

Водопад

Прозрачна стъклена преграда
изнизва се във пропастта
съзнанието ми със нея пада
завихряме се заедно във вечността

Със студена мрежа съзнанието ми пропито
лети със скоростта на светлината
душата ми свободна във пространството се скита
във кръвта си аз усещам неописуемата сила на водата
Мелодията е като жената. Тя запълва празнините на сърцето

Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Щрихи - лирика

Непрочетено мнение от Ерато » 17 май 2011, 15:52

Защо отново мислите копнеят
във думи да се претворят.
Но устните захласнати немеят
безсилни чувствата да обяснят.
Ръката със писалка няма
застинала е пред листта,
а той безкрайност тиха, бяла
жадува за чувствени слова.
Как любовта със думи се описва
Как безкрая се заключва във слова,
и в безсилие от желание безсмислено...
Обичам те, написвам със ръка.

Не са ли дар, тези овехтели думи?
За неспокойната обичаща душа....
Жадуваща безкрая да опише,
и не може ли, поне да има тях.
Като всеизвестна н всички парола,
като таен универсален ключ,
със достъп за всекиго свободен-
Но трябва да си безумно луд...От любов за да можеш,
с тези две, простички слова
да нарисуваш бурята, която бушува
в трепетната ти душа.

Ерато

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост