Порив

Разкази, случки, истории, есета, споделени мисли и чувства
Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Порив

Непрочетено мнение от Ерато » 18 авг 2009, 07:48

Една капка вода

Една капчица живеела в океана. Слята с другите във вълна се клатушкала насам натам. Струвало и се безсмислено. Един ден видяла нещо ново. Бряг. Видяла как други далечни посестрими се втурват и блъсват в скалите, разпилявайки се на разкошкни пръски. Поискала да изпита това. И дали защото си го бе пожелала или просто кръговрат на живота, приближавала все повече и една нощ, когато луната изгряла- пълна и дива, капката усетила порив надигнала се заедно с другите в мощна вълна и политнала към една скала.
Сблъсъкът бил болезнен, но възхитена от новото усещане не чувствала болка. За миг летяла във възудха - сама. САМА. Единствена както никога.
Представяла си колко е красива, летейки надолу към водата да се слее в нова вълна и пак да потегли устремно към прибоя. Дълго, цяля нощ това се повтаряло. С всеки полет желанието й угасвало. Искала да е само във въздуха, но без болката от сблъсъка. Дошло време, когато и идвало да креши в желанието си да спре това безумие. Уморена заспала, когато накрая утихнала бурята.
На сутринта почти се бе зарадвала на покоя. Вълната се движела бавно и лениво по песъчливия плаж. Почти усещала как дращи нежната и кожа. И в един момент вълната се отдръпнала без нея. Тя останала на влажния пясък. Слънцето се надигало към зенита си. Ставало все по горещо. Чувствала как цялото и мъничко същество започва да кипи. Да олеква, да полита нажежена нагоре. Видяла брега от високо, дори не си бе представяла, че съществува такава гледка. Видяла хоризонта и отвъд него. Земята ставала все по мъничка. След това отново не била сама. В пухкаво облаче била с други свои посестрими, но други не тези които познавала. Ех, казала да можеха моите сестри да видят това. Неописуемо е. Порадвала се малко на новото усещане когато започнало да става студено, наелектризирано, зловещо. Проблеснали светлини и се чул оглушителен шум. Отново започнала да се усеща мокра, тежка, с желание да се отрони и да полети надолу уморена. В нея се блъскали други студени, тежки, мокри капки, до мига в който се понесла надолу. Кацнала върху нещо ароматно и кадифено и заспала уморена.

Сънувала сладък сън. Когато се съмнало видяла необикновен цвят. Толкова невероятен, какъвто никога не била виждала в морето нито по брега... Слънцето я погледало и проблесвайки за миг се почувствала най- красивото нещо до сега. .... ех да можеха моите сестри. А една нейна сестра видяла не един не два, а цели седем необикновено преливащи се цветове, сияещи над земята във пъстра арка. Чувствайки се неземно красива си спомняла скучния живот във вълна.
Водните капки обикаляли света, летели нагоре и надолу, попивали във жадната земя, прониквали в нея, изследвайки незнайните и дълбини, избликвали в светъл ручей, втурвали се в бързей, в река, тичайки към морето, стигайки накрая в океана - У ДОМА.
След цялото това приключение капката знаела, че светът е изтъкан от хоризонти, от прекрасни по-прекрасни и ако има търпение ще се докосне до всичко за което си мечтае.

Ерато

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост