Принцешки истории

Разкази, случки, истории, есета, споделени мисли и чувства
Goddess
Отличник
Мнения: 599
Регистриран: 22 фев 2009, 22:52
Местоположение: Враца

Принцешки истории

Непрочетено мнение от Goddess » 31 авг 2009, 20:15

Защо принцесите плачат?
Изображение

Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях.

Но както обикновено се случва в обикновените приказки, в такъв приказен момент се появява я мащеха, я зла вещица, която разваля рахатлъка на хората.

Тази приказка обаче не е обикновена и няма да я развали обикновена мащеха или вещица, а появата на един глупав принц. Защото, колкото и да е необикновена една приказка, глупостта винаги е обикновена, но с необикновената способност да разваля дори и най-приказните приказки.

Но, да не се отплесвам.

Та…

Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях. Принцесите никога не плачели и не се натъжавали.

Появил се обаче един принц, който от скука ли или от чиста глупост, решил да се разнообрази като натъжи принцеса. Ей така, просто за да види как изглеждат принцесите, когато са тъжни. Опитвал, опитвал, но не успявал сам.

Тогава глупавият принц потърсил придворния билкар и го помолил да направи хапче, което да разплаква принцесите. На билкарят хич не му се искало глупави твърдоглави принцове да разплакват принцесите и се опитал да го откаже от тази идея, но глупавият принц не само, че не се отказвал, но и философствал.

Той обяснявал какво иска да бъде хапчето:
Да бъде достатъчно горчиво, за да не се пристрастяват принцесите към него.
Да бъде силно, за да не се налага да взимат второ (явно бил и скръндза).
И накрая – да бъде в такава доза, че да действа бързо и сигурно.

Всички опити на придворният билкар да вразуми глупавия принц се провалили и му се наложило да направи хапчето. Ако не го направел той, щяло да се намери друг билкар, който да го направи, а той щял да бъде изгонен от двореца. Ако, обаче, направел хапчето, щял да остане в двореца и да има възможност тайно да изобрети противоположно хапче, което да връща усмивките на принцесите. Така поне си мислел!

Билкарят изобретил хапчето. То се оказало изключително сполучливо и ефикасно и вероятно затова и до ден днешен се продава в аптеките. Без рецепта. Купуват го принцове с диагноза. Единственото условие е: „Преди употреба, прочетете листовката”.

Ето, прочетете я и вие:

Таблетка „Разочарование”

Препоръчва се за лица с душа.
Еднократно, без лекарско предписание.
Преди употреба, прочетете листовката.

Съдържание:
1 таблетка 100 mg съдържа равни количества разомаин, антиусмихвин, натъжин, деочароварин и полистарин.

Дозировка:
1 таблетка, 2 пъти, през 12 часа е достатъчна за възвръщане на здравословното съотношение между мечтателност и здрав разум, в полза на здравия разум, за следващите 12 месеца. Не се налага повторна употреба в рамките на 12 месеца.
Да се приема преди хранене, с много течности. Да не се приема с алкохол, тъй като последиците от комбинацията могат да имат бедствиен характер. Добре се понася в комбинация с шоколад без боклуци.

Специални предупреждения:
В по-големи дози може да причини трайна загуба на очарование, сияние и мечтателност.
Внимание: Да не се приема от паталогични мечтатели, тъй като в несъобразени дози, може да е душепогубно!
При пряк контакт с душата – промивайте я през очите – в продължение на 1-2 месеца до 1-2 години.

Ако се чудите, защо и откога принцесите плачат: затова и оттогава!
Къде е билкарят? Той още живее в двореца и още вярва, че ще изобрети противохапче.

Goddess
Отличник
Мнения: 599
Регистриран: 22 фев 2009, 22:52
Местоположение: Враца

Re: Принцешки истории

Непрочетено мнение от Goddess » 31 авг 2009, 20:35

Момичето с розовите очила

… или Откъде идват феите

Изображение
В едно далечно царство, в едно далечно господарство се родило малко момиченце…

Така започват обикновените приказки за принцеси. Но не и тази. Защото тук и приказката и принцесата са НЕобикновени. Пък и царството не било далечно, а близко, а господарството си нямало истински господар…

Царството впрочем било съвсем близко и познато, само времето в него било особено. Толкова особено, че там се раждали само момиченца с … розови очила. Но пък, като във всяка обикновена приказка, и в това недалечно царство се навъртали зли орисници и грозни вещици, чиято единствена цел била да крадат от малките щастливи бебета розовите им очила. Често пъти успявали. Децата, които оставали без розови очила, растяли обикновени – колкото доволни, толкова и недоволни, повече щастливи отколкото нещастни, някои растяли красиви, други не чак толкова, но били … обикновени.

Хубаво било, че орисниците-крадли не можели да ползват розовите очила. Щом ги докоснели, ги превръщали в тъмни очила, които от яд, че не виждат нищо розово през тях и от нежелание да ги върнат обратно, забучвали в косите си и носели и зиме и лете. Защото само очила не били достатъчни, за да виждаш света красив…

В това недалечно царство-негосподарство имало деца, от които никой не можел да открадне розовите им очила. Това момиченце, за което ви разказвам сега, също било родено с розови очила, които нито една зла грозница не могла да открадне!

То било нежно като морския бриз, с коса руса като узряло жито, очи пъстри като есенна гора, усмивка ведра като зората и сърце широко като земята. И с розови очила, разбира се. Може би вие си мислите, че розовите очила пазели детето от грозните неща? Мда, познахте, почти. Тези очила не били като обикновените, които се продават от всички себеуважаващи се шарлатани, а били вълшебни очила и работели, само ако погледнеш с чисти детски принцесешки очи през тях…

През тях грозното не просто се виждало красиво, то се превръщало в красиво!
Момиченцето с розовите очила растяло и се усмихвало, гледайки през своите розови очила и накъдето погледнело там мигом израствали приказно красиви цветя. Недоволните хора ги поглеждали и преди да се усетят започвали да се усмиват и преставали да се оплакват. Лошите хора спирали да бъдат лоши. Някак без да искат… Когато момиченцето с розови очила ги погледнело, на тях първо им ставало тъжно, че това мило създание, което те се опитват да наранят, им се усмихва така сърдечно. И се усмихвали замислено едвааа-едва. После тъжната усмивка ставала спокойна, а накрая – широка и искрена…

Момиченцето растяло и с всяка следваща дадена и получена усмивка се превръщало в принцеса. Принцеса с розови очила. С всеки изминал ден, обаче, хората искали все повече и повече усмивки и все по-малко ценели тези, които получавали, защото били свикнали с тях и си мислели, че са си техни и могат нищо да не правят и пак да си ги получават.

Това изморявало принцесата…
И тя се превърнала във Фея – Феята на зората и светлината, която и досега неотменно носи розовите си очила, но ходи само при малките деца, за да гони злите грозотии, които се навъртат наоколо и се опитват да откраднат розовите им очила…

Goddess
Отличник
Мнения: 599
Регистриран: 22 фев 2009, 22:52
Местоположение: Враца

Re: Принцешки истории

Непрочетено мнение от Goddess » 31 авг 2009, 20:47

Звезда на клечка
Изображение

В принцесешкия тълковен речник „вълшебна пръчица” отдавна не съществува, защото и в принцесешките приказки вече я няма. Така решиха добрите принцеси по няколко съвсем обикновени и други малко по-необикновени причини.

Една от причините бе, че хората все по-често идваха при добрите принцеси да им искат вълшебните пръчици, за да поправят грешките си, за да изглеждат по-красиви, за да направят света „по-добър” и спряха да мислят за любовта и красотата, спряха да мислят за разликата между добро и лошо, спряха да мислят … изобщо…

По тази причина зачестиха оплакванията, внесени в ЧАР(ЧАР – Частен Апарат за Репресии.
Основното и единствено средство за убеждаване, което притежават принцесите. За принцесешкия ЧАР почивка няма и още не се е намерил някой, който да му устои. Членове на ЧАР са верните на принцесите огнедишащи Дракони и триглави Змейове), за фалшиви принцове и принцеси, които само като ги погледнеш, без дори да се налага да ги целуваш, се превръщат в жаби. Вярно, с коронки, ама жаби!

От друга страна, хората като забравиха кое е добро и кое – лошо, кое е красиво и кое – грозно, притесняваха принцесите със своите желания, някои от които доста глупави, а други открито арогантни. А както знаете, принцесите са създадени, за да изпълнява някой техните желания, а не обратното. Затова, впрочем, принцесите създадоха ЧАР – за да има кой да помага на принцовете да разпознават истинските измежду тях, а и да намира само истински принцове, де.

Друга причина бе, че хората не искаха да се научат да ползват вълшебните пръчици без да ги похабяват. И ги похабяваха… И принцесите трябваше да искат нови. А дървото, от което се правеха те, растеше по 100 години преди да е готово да се раздели дори само с едно-единствено свое клонче. А, къде се е чуло и видяло, принцеса да чака 100 години? Е, освен, ако не е заспала, де!
И принцесите пускаха ЧАР-а си в действие, за да получат нова вълшебна пръчица. И ЧАР-ът вършеше работа, но дърветата започнаха да намаляват. И тогава, принцесите решиха, нали са добри (!), да оставят дърветата на спокойствие, да съберат и скрият малкото останали истински вълшебни пръчици, а да дадат нови /нов вид – Звезда на клечка/ само на някои принцеси, които да изпълняват хорските желания.
Само не си мислете, че всеки може да се сдобие със Звезда на клечка! Всъщност… може, защото падащите звезди с удоволствие кротуват върху клечките си, но преди това трябва да ги уловите и после да ги убедите да мируват…

Онези принцеси, със Звездите на клечка, създадоха Фантастичен Единствен Изпълнител на Хорски Желания, накратко ФЕИ-ХЖ или само ФЕИ, като всяка от тях, започна да се нарича на галено Фея.

Така хората бяха принудени да заслужат изпълнението на своето желание и внезапно взеха да внимават какво си пожелават, защото в началото, докато не бяха свикнали, проляха доста сълзи над сбъднатите си желания.

Освен това, ФЕИ-те ходеха само при истински добрите хора и изпълняваха само техните желания, което накара хората отново да се замислят кое е добро и кое - лошо!
Замислиха се отново за красотата и за истинските неща, защото си спомниха, че не всичко, което блести е диамант, че от всяко дърво вълшебна пръчица не става и че не всичко, което лети… е птица /може да е Дракон от ЧАР или Фея от ФЕИ-ХЖ/…

Затова не се чудете, ако срещнете принцеса със Звезда на клечка, а бъдете добри и мислете красиво, и вълшебството ще бъде част от живота ви не само по Коледа …
Изображение

http://www.leeneeann.info/blog/?cat=25

Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Омягьосаната принцеса

Непрочетено мнение от Ерато » 06 сеп 2009, 23:23

Принцесата-грозното патенце

Това е една история за съвсем обикновена омагьосана принцеса. Както винаги зла магьосница я омагьосала. За да го направи една зла магьосница причина все ще си намери. Тази още не я била намерила, но принцесата от години страдала, превърната в грозно патенце. Както всяка магия и тази не била неразрушима. Защото до всяка зла магьосница има по една добра фея, която ако не може да отмени магията, то поне я прави уязвима, дава и условие което да я развали.
Условието било съвсем обичайно. Трябвало да се намери един момък, който да я обикне такава каквато е.
За принцесата то било, все едно е неизпълнимо. Защото кой би обикнал момиче, приличащо на пате, било то и принцеса. И как изобщо някой момък би разбрал, че тя е омагьосана принцеса, след като не изглеждала такава. Нямала копринена разкошна рокла, ни сатенени пантофки, а коронка.....изобщо. Ходела в дрипавите си дрешки клатушкайки се като пате.
Принцове много я отминавали устремени към короновани девойки тип Мис мокра фланелка. Веднъж дори за да и се присмеят сложили върху рошевите й коси короната на победителката и се забавлявали със унижението й. Дори принцесата вече не си спомняла, че е принцеса, но все и се струвало че е. Когато затворела очи, се виждала предишната. Тогава се усмихвала. Един път когато така със затворени очи се усмихвала, минал един странен момък.
-Имаш много хубава усмивка - и казал той.
Принцесата се стреснала, не може на нея някой да и казва това или пък е поредната подигравка. И се натъжила пак.
Той повече нищо не казал. Отишъл си. И тя станала още по-тъжна.
На другия ден, точно когато тя унесена гледала причудливите форми на облаците и замяна от вълшебството им не забелязала как някой приближил, чула:
-Имаш много красиви очи! - това бил пак същия момък. Не приличал да се подиграва, а и наоколо нямало никой, било странно че той говори така.
Помълчали и той пак си отишъл.
На следващия ден, когато тя поливала цветята той отново се появил:
-Имаш най-нежните ръце.
Този път нещо се усмихнало в принцесата. И тя почти се усмихнала и момъкът се усмихнал. Усмихвали се известно време и той както винаги си отишъл.
Така идвал той всеки ден и казвал нещо, после си мълчали и се усмихвали. Докато един ден той не приближил толкова близко, че усетила дъхът му и тогава той я целуннал.
Чувството което изпитала принцесата било нещо което не може да се опише с думи. Сякаш безброй звезди избухнали в нея и се разпръснали из безкрая.
Чувствала целия свят красив и осветен от светлина.
Когато момъкът отдалечил бавно усни от нейните видял, че неговата приказна принцеса, като по чудо се е преоблякла с копринена разкошна рокля, сатенени пантофки и коронка в косите.
Това било по-различното което видял след развалянето на магията. Защото магиите на злите магьосници толкова могат, да омагьосат дрехите. Но за чистите сърца, виждащи отвъд тях магииите са неподвластни.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост