Обратната страна на слънцето

Разкази, случки, истории, есета, споделени мисли и чувства
Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Обратната страна на слънцето

Непрочетено мнение от Ерато » 21 сеп 2009, 10:28

---@--
Той беше слънцето за нея. Сгряваше я по необикновен начин. Разтапяше я в следобедно блаженство, без значение на часа от денонощието. Не се замисляше, че може да има тъмна страна. Но той мислеше и за това. Радваше го, че я кара да цъфти, но не искаше да я опостуши. Да си слънце за някой е отговорност и е доста уморително винаги да си светлината. Той не разбираше, че не трябва да се тревожи за това и понякога се тревожеше – все пак беше човек. Гледаше, колко е щастлива, огряна от светлината му и не искаше, това да се променя.
Тя знаеше, че нейното Слънце е човек. Макар и рядко бе виждала сенките му, дори и тъмна буря от облаци. Но знаеше, че те само скриват неотменно съществуващата светлина. Знаеше, че Слънцето и огрява цялата земя и понякога е от другата й страна.
Но затваряше очи и пак го усещаше.
Всъщност той беше Слънцето, защото запали светлината в нея, научи я как да я събужда. И когато го нямаше, тя можеше сама да я събужда. Ако беше много тъмно, трудно и студено – по-трудно можеше да се събуди светлината. Но тя вече я беше видяла веднъж и знаеше как изглежда .....
Знаеше, какво е усещането за нея.....

И можеше отново и отново да я пресъздава....

Той трябваше да си повярва, че я беше превърнал в слънце - просто трябваше да я види от обратната страна.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост