Съвсем обикновена, необикновена история

Разкази, случки, истории, есета, споделени мисли и чувства
Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Съвсем обикновена, необикновена история

Непрочетено мнение от Ерато » 06 ное 2009, 19:48

Тя обичаше да се разхожда нощем. Улиците са пусти. Няма шум от чужди мисли. Всъщност не беше сама. Имаше си измислен приятел и невидим той пристъпваше до нея. Понякога се държаха за ръце мълчаливо. Беше прекрасно - направо й се струваше, че стъпваше на пръсти или почти летеше... Затваряше очи и го виждаше - съвсем истински. Спряха и се прегърнаха. Толкова уютно нежна прегръдка.
После дочу стъпки, приближи забързан, закъснял минувач и тя осъзна че стои посредата на улицата прегръщайки нищото. Малко се смути в първия миг, но какво като я помислят за луда....нали е щастлива.
После пак повървяха мълчаливо. Пръстите се докоснаха и ръцете пак се събраха. Толкова нежно-топли, опианяващи от обич. Неусетно стигнаха до входната врата. Опианена от сладка умора, тя както винаги се облегна на нея. А той се приближи, и след вечност я целуна. Целувката му предизвика избухване на безброй звезди у нея. И отново закъснели стъпки стреснаха вълшебството. Тя пак се засрами че стои налудничево с разтворени устни и замаян поглед сама, облегната на входната врата. А минувача, смутен от любовта на двамата побърза да отмине, странно усмихнат - вярвайки, предчувствайки, че скоро любовта ще връхлети и неговия монотонен ден.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост