Проблясъкът

Модератор: Strannikyt

Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Проблясъкът

Непрочетено мнение от Ерато » 09 сеп 2010, 20:11

Изпитвали ли сте едно мълнеоносно прозрение. За неща, които дълго сте мислили или пък за такива, които никога не сте се замисляли. И ако ви е познато усещането, променя ли то нещо в живота ви и до каква степен

Потребителски аватар
sisi - kiss
романтик
романтик
Мнения: 46
Регистриран: 22 яну 2011, 14:26

Re: Проблясъкът

Непрочетено мнение от sisi - kiss » 23 яну 2011, 12:02

"Проблясъкът" "Добрите обноски" Всички сме чували : „Чувствайте се като у дома си ", Когато отиваме на гости и ние като останалите го казваме , но дали наистина го мислим ? Както е недопустимо да ходим на гости , без да сме поканени , така и не можем да се ширим свободно в чуждия дом . Когато човек отваря вратата на къщата си за някого , той губи контрола над личното си пространство , излага се на погледа и к ритиките на другите . По време на вечеря домакините често предлагат по една последна чашка на гостите си . Този любезен жест не е случаен : това е деликатен намек , че е в реме гостите да си отиват , за да могат домакините най - сетне да останат сами и да си отдъхнат .В същото време е добре дошло и за гостите : те могат да се оттеглят , без да се боят , че ще обидят домакините , и така да запазят репутацията си на дипломатични и добре възпитани хора . Защото и в този случай ние трябва да спазваме стриктни правила : „И въпрос не може да става да нахлуваме в чуждия дом неканени . Нито пък да следваме домакинята в кухнята , да надничаме в банята ( освен ако тя не е общо помещение с тоалетната и наистина се налага да я посетим ), да отваряме шкафчета , да ровим в хладилника , да пускаме телевизора Добрите обноски се бази­рат на четири принципа : умение да общуваме , стремеж к ъм равновесие и хармония , зачитане на другия и уважение к ъм самия себе си . Куртоазията к атегорично не е снобизъм , а средство да ж ивеем по - добре . Тя ни подтиква да спазваме норми на поведение , които са необходими и допринасят за спокойните отношения между хората .
Изображение
Това което дяволът не може праща жената да го свърши:))))Изображение

Потребителски аватар
Ерато
Site Admin
Мнения: 666
Регистриран: 16 фев 2009, 15:06
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Проблясъкът

Непрочетено мнение от Ерато » 24 яну 2011, 10:39

Много е хубаво това за обноските при ходене на гости
Искаш ли да го публикуваш и в блога?
В Стил, В стил на общуване би бил много добре.

Потребителски аватар
sisi - kiss
романтик
романтик
Мнения: 46
Регистриран: 22 яну 2011, 14:26

Re: Проблясъкът

Непрочетено мнение от sisi - kiss » 24 яну 2011, 15:23

Ако решите,го преместете там.
Това което дяволът не може праща жената да го свърши:))))Изображение

Потребителски аватар
Strannikyt
Site Admin
Мнения: 76
Регистриран: 16 фев 2009, 15:34
Контакти:

Re: Проблясъкът

Непрочетено мнение от Strannikyt » 24 яну 2011, 16:59

"Проблясъкът" "Добрите обноски" Всички сме чували : „Чувствайте се като у дома си ", Когато отиваме на гости и ние като останалите го казваме , но дали наистина го мислим ?
Да, така е, всички казват това, превърнало се е в клише. Така показваме колко сме преднамерени към гостите. Но...все пак, трябва да има едно "Но...". И граница, която да е поставена.
А преди време приказвахме по този въпрос и един мой роднина ми каза какво прави: "Добре дошли. Чувствайте се като у дома си, но все пак не забравяйте, че сте на гости"!

Потребителски аватар
sisi - kiss
романтик
романтик
Мнения: 46
Регистриран: 22 яну 2011, 14:26

Re: Проблясъкът

Непрочетено мнение от sisi - kiss » 25 яну 2011, 19:23

Strannikyt написа:
"Проблясъкът" "Добрите обноски" Всички сме чували : „Чувствайте се като у дома си ", Когато отиваме на гости и ние като останалите го казваме , но дали наистина го мислим ?
Да, така е, всички казват това, превърнало се е в клише. Така показваме колко сме преднамерени към гостите. Но...все пак, трябва да има едно "Но...". И граница, която да е поставена.
А преди време приказвахме по този въпрос и един мой роднина ми каза какво прави: "Добре дошли. Чувствайте се като у дома си, но все пак не забравяйте, че сте на гости"!


Както е казал Наполеон,всеки е добре дошъл в моя дворец,но и аз съм гостенин на тази земя.



Ето ти нещо което е накарало всеки един след като го прочете да прозре посланието на този поет:




СТИХОТВОРЕНИЯ

Робиндранат Тагор

* * *

Ела, приятелю, не бягай, слез върху коравата земя.

Стига си сбирал сънища из здрача.

В небето се извиват бури, мълнии се спущат над съня ни.

Слез при обикновения живот.

Разкъсан е воалът на заблудите,

побързай да се подслониш между стени от груби камъни.
* *
Вестта за моята любов кръжи сред пролетните цветове.

Тя ми припомня пак забравените песни.

Сърцето ми внезапно се е пременило в зелените листа на въжделението.

Любимата ми не дойде, но нейната милувка е върху косите ми

и през благоуханните поляни с априлски шепоти долита нежният й глас.

В небето грее погледът й, но къде ли са очите й?

Целувките й са из въздуха, но устните й где са?
* *
Ако нищо освен мъка няма в любовта,

за какво е любовта тогава?

Що за лудост е да искаш нейното сърце

само затова, че й предлагаш своето!

С туй желание, в кръвта ти пламнало,

и с безумието, блеснало в очите ти,

докога ще обикаляш пустошта?

Онзи, който има власт над себе си,

не ламти за нищо в този свят.

Сладкото ухание на пролетта е негово —

и цветята, и птичите песни.

Но любовта плъзва като сянка

да покрие цялата вселена,

да затъмни и живот, и младост.

За какво ни е тогаз мъглата,

дето помрачава битието ни?
* *
Аз теб съм любил винаги в стотици образи и времена,

век подир век, в рождение подир рождение.

Смирения венец от песни, който сърцето ми ти сплете,

ти милостиво носеше на шията си

век подир век, в рождение подир рождение.

Когато слушам приказките за

отколешното минало,

за мъките на любовта в далечни времена,

за срещи и раздели от дълбока древност,

аз виждам твоя образ как се прояснява

през дрезгавия мрак на вечността

и засиява там като звезда, завинаги

побита в паметта на Цялото.

Ний с теб доплавахме по две сродени течения на любовта,

които бликат от най-съкровените недра на Безначалното.

Играхме с теб в съдбите на безбройни влюбени

в сълзливата самотност на скръбта,

в изтръпналата плахост на блажения съюз,

в прастарата любов, която все се обновява.

Неспирният поток на вечната любов

най-сетне влезе в неизменното си русло.

Всички възторзи, мъки и копнежи на сърцето,

всички блажени спомени за миговете на омая,

всички любовни песни на поетите от

всички краища и времена

отвсякъде са се събрали

в една-единствена любов пред твоите нозе.
* *
Поразен от зло проклятие сред изблика на буйната ти страст,

животът ти застина в камък, чист, невъзмутим и хладен.

Ти прие свещената си прашна баня,

спускайки се надълбоко в изначалния мир на земята.

Легна в немия безкрай, където вехнещите дни се ронят

като мъртви цветове със семена,

за да поникнат пак в нови разсъмвания.

И усети трепета на слънчевата ласка

с корените на тревата и дърветата,

които като детски пръстчета

се вкопчват в майчината гръд.

През нощта, когато морната челяд на прахта

се върна пак в прахта, ритмичният й дъх те докосна

със спокойното и широко майчинство на земята.

Диви бурени те вплетоха в цъфтящата си близост.

И морето на живота те окъпа с плисъка от ромон на листа,

жужене на пчели, подскачане на скакалци

и пърхане на пеперудени крила.

Цяла вечност ти притискаше ухо върху земята,

вслушвайки се в хода на невидимия пришелец,

при чийто допир тишината лумва в музика.

О, жена, грехът те разсъблече, а проклятието те изми

и тъй пречистена, ти въстана за ненакърнен живот.

Върху твоите клепачи днес трепти росата

на онази неизмерна нощ и

мъховете на вечнозелените години се залавят за косите ти.

В своето пробуждане ти сбираш чудото на новото рождение

и чудото на времето прастаро.

Ти си млада като новоразцъфтелите цветя

и древна като хълмите.
* *
Окови? Те са окови наистина - тази обич и тази надежда в сърцата ни.

Те са като ръцете на майка, която притиска

детето си в топлината на своите обятия.

Жажда? Да, това е голямата жажда, която извежда живота

до извора на радостта му в гърдите на вечната майка.

Кой би отнел от детето тази жажда на раснещия живот

и кой би разкъсал оковите на майчината прегръдка?
* *
Помислих си, че имам да й кажа нещо,

когато нашите очи се срещнаха на пътя.

Но тя отмина и сега то се люлее ден и нощ

като ненужна лодка по безкрайния прибой на часовете —

нещото, което имах да й кажа.

То сякаш плава в есенните облаци към недостъпна цел

и разцъфтяло във вечерните цветя,

дири изгубените свои думи в залеза.

Като светулките то трепка в моето сърце,

за да открие собственото си значение

в здрача на отчаянието —

нещото, което имах да й кажа.
* *
Малки песни и малки неща ми идват наум тази сутрин.

Сякаш плавам по някаква бистра река

край света върху двата й бряга.

Всяка жива картинка въздъхва и казва: „Отивам си."

Удоволствието и мъката като брат и сестра

издалеч вдигат жални очи към лицето ми.

Домашната обич наднича от къта на своята хижа —

изпраща ме с поглед.

От прозореца на сърцето си аз се взирам

със жадни очи към сърцето на целия свят.

И усещам, че той ми е свиден с доброто и злото си.
* *
Океане велик от неща, в тъмнината на твоите дълбини,

казват, имало перли и бисери неизброими.

Много вещи гмурци неуморно ги дирят.

Ала аз не желая да бъда сред тях.

Светлината, която проблясва от твойта повърхност,

неизвестната сила, която повдига гръдта ти,

музиката, която подлудява вълните ти,

и танцът, който подскача по твоята пяна,

са ми достатъчни.

Ако някога те ми дотегнат,

ще се спусна на твоето недостигнато дъно,

където ме чака смърт или съкровище.
* *
Ти ще витаеш в тишината на сърцето ми,

подобно пълнолуние през лятна нощ.

Печалният ти поглед ще ме следва в дългите ми лутания.

Върху сърцето ми ще легне сянката на булото ти.

Твоето дихание, подобно пълнолуние през лятна нощ,

ще се зарее в сънищата ми и ще им придаде благоухание.
* *
Безспирна е навалицата на дъжда, която уморява небесата.

Горко на беззащитните! Горко на безприютния скиталец!

Плачът на вятъра заглъхва в хлипания и въздишки.

Какво ли привидение преследва той в безпътната пустиня?

Нощта е безнадеждна като поглед на слепец.

Горко на беззащитните! Горко на безприютния скиталец!

Неистови вълни браздят реката, залутана в безбрежната тъма.

Ръмжи гърмът и зъбите на мълнията святкат.

Мъртва е светлината на звездите.

Горко на беззащитните! Горко на безприютния скиталец!
* *
Хвърлих сърцето си в света — ти го повдигна.

Уж дирих щастие, а сбирах мъка —

ти ми донесе мъка и намерих щастието.

Сърцето ми бе пръснато на късове —

ти ги събра в ръка и ги наниза в наниза на любовта.

Остави ме от праг на праг да скитам,

та най-накрай да ми покажеш колко си наблизо.

Твойта любов ме потопи в дълбоката несрета.

Когато вдигнах поглед, аз видях, че съм, пред прага ти.
* *
Сърцето ми като паун в дъждовен ден

разперва своите пера, обагрени с възторжените цветове на мислите,

и в тази си омая дири някакво видение в небето

с копнеж по някого, когото не познава.

Сърцето ми танцува.

А в небесата облаците тътнат,

пороен дъжд залива хоризонтите,

смълчани, гълъбите тръпнат в своите гнезда,

из наводнените ливади крякат жаби

и облаците тътнат.

Коя ли е онази в княжеската кула,

която е разплела тъмнината на косите си

и спуснала върху гръдта си синия воал?

Тя скача и се втурва диво под внезапните

светкавици,

а тъмните коси танцуват върху рамената й.

Сърцето ми като паун танцува,

дъждът барабани по младите листа на лятото,

свирукането на щурците кара

сянката на старото дърво да тръпне неспокойно,

реката е заляла своя бряг и мие селските поля.

Сърцето ми танцува.
* *
Безгласната земя се взира в моето лице и ме притиска във обятията си.

Пръстите на звездите нощем галят сънищата ми.

Те знаят моето предишно име.

Техните шепоти ми спомнят музиката

на отдавна замлъкнала приспивна песен.

И в мислите ми идва пак усмивката на някакво лице,

видяно в заревото на най-първото разсъмване.

С любов е пълна всяка бучка пръст,

а цялата небесна шир — със радост.

Не се страхувам, че ще стана прах —

нали нозете му ще я докоснат!

Не се страхувам, че ще стана цвете —

нали той взема цветето в ръката си!

Той е в морето, на брега; той е на кораба,

на който плава всичко.

Каквото и да съм, блажен съм аз

и тази мила прах — земята — е блажена.
* *
Ония, които са близко до мене, не знаят, че ти си по-близко от всички тях.

Ония, които говорят с мене, не знаят,

че сърцето ми е препълнено с твоите неизречени думи.

Ония, които се блъскат из пътя,

не знаят, че аз крача единствено с тебе.

Ония, които ме обичат, не знаят,

че тяхната обич те води в сърцето ми.
* *
Татко, запали маяка си за нас,

залутаните тъй далеч от теб

Нашето живелище е в съсипиите

под надвисналите сенки на страха.

Нашите сърца са сгърбени под бремето

на тежко отчаяние и когато се загърчим из прахта

при всяка милост и заплаха,

подиграли се над доблестта ни, ние те обиждаме.

Защото тъй се осквернява твоето достойнство в нас,

чедата твои — защото тъй угасва светлината ти

и в нашия окаян страх осиротялата земя

изглежда сляпа и безбожна.
* *
И все пак аз не ще повярвам никога,

че ти навеки си изгубен за нас, царю,

макар да е голяма нищетата и дълбок позорът ни.

Твоята воля продължава да се труди зад булото

на отчаянието и в наши дни отключва дверите на невъзможното.

Ти влизаш като в своя къща в неподготвената зала през неочаквания ден.

Тъмните съсипии под твоя допир стават като пъпка,

която храни в себе си невидим цъфтежа на осъществяването.

Затуй аз още се надявам — не че руините ще заздравеят,

а че един нов свят ще избуи над тях.

Не се свенете, братя мои, да застанете пред гордите

и силните със бялото си одеяние на простотата.

Нека короната ви бъде от смирение,

а волността ви — волност на духа.

Издигайте престола Божи ден след ден

върху охолната разголеност на бедността си

и знайте, че огромното не е велико и гордостта не трае вечно.
* *
Ти ще ме водиш от една звезда към друга,

за да ме будиш в нови и нови утрини на любовта.

Твоята обич влече прилива на битието ми през лабиринта

от каналите на нов живот към безпределните ти светове.

Ти ще ме смайваш с нови картини на свършението

при всеки нов завой на пътя и ще извайваш

всички мои мигове с безсмъртните черти на радостта.

Безкрайният живот не ще остане никога обвързан

в неизменните вериги на безсмъртието,

а ще препуска от смърт до смърт към нови

безбройни храмове на светлината

във вечното си странстване на любовта.
* *
Битката свърши. След борбата и

разприте имането е прибрано и скътано.

Ела сега, жено, със златната кана на красотата.

Измий всяка прах или кал,

запълни всички дупки и процепи,

направи руината здрава и хубава.

Ела, о, прекрасна, със златната кана на темето.

Играта свърши. Аз дойдох в селото

и си стъкнах огнище.

Ела сега, жено, със своя съд със свещена вода;

с безметежна усмивка и предана обич направи чист моя дом.

Ела, о, достойна, със своя съд със свещена вода.

Утрото свърши. Слънцето свирепо пече.

Бездомният пътник си търси подслон.

Ела, жено, със своята стомна, пълна със сладост.

Отвори вратата и с гостоприемен венец покани го да влезе.

Ела, о, блажена, със своята стомна, пълна със сладост.

Денят свърши. Дойде време да се сбогуваме.

Ела, о, жено, със своя съд, пълен със сълзи.

Нека твоите скръбни очи да поръсят с нежно сияние

прощалния път и докосването на

твоята тръпна ръка да напълни часа на раздялата.

Ела, о, жено, със своя съд, пълен със сълзи.

Нощта е тъмна, пуста е къщата и леглото е празно,

запалено е само кандилото за последните обреди.

Ела, жено, донеси своята препълнена кана на спомена.

Отвори вратата на тайната стая с разплетени,

разпилени коси и с чиста бяла одежда,

за да долееш кандилото на свещената служба.

Ела, о, страдална, донеси своята препълнена кана на спомена.
* *
Блажен съм аз, че съм роден в тази земя

и че съм бил честит да я обикна.

Какво от туй, че тя не притежава кралски съкровища —

достатъчно безценно е за мене живото богатство на любовта й.

Най-хубавият дар на благовонието за моето сърце

е от цветята й и аз не зная друго място,

дето луната може да изпълни

цялото ми същество с такава дивна прелест.

Първата светлина, открита пред очите ми,

беше от нейното небе и нека пак тази светлина

да ги целуне, преди завинаги да се затворят.
* *
Ако те не се отзоват на гласа ти, върви сам.

Ако те се боят и се свиват безмълвно с очи към стената,

о, несретнико, разкрий мисълта си и говори сам.

Ако те се извърнат и те изоставят,

додето пресичаш пустинята, о, несретнико,

стъпчи тръните под нозете си

и по пътеката кървава тръгни сам.

Ако те не издигнат светилника,

когато нощта е от буря разбунена, о, несретнико,

възпламени сърцето си с мълнията на болката

и нека то лумне само.
* *
Наричат те луд. Почакай до утре и помълчи.

Посипват главата ти с прах. Почакай до утре.

Те ще те кичат с венеца си.

Високо седят върху своя престол.

Почакай до утре. Ще слязат и ще превият глава.
* *
Може любимите ти да те изоставят, но ти не се коси, мое сърце.

Може пълзунът на надеждата ти да се просне разкъсан,

с похабени плодове в прахта — но ти не се коси, мое сърце.

Може навъсената нощ да те застигне,

преди да си намерил портата,

и всуе да се мъчиш да запалиш фенера си.

Когато звънне арфата ти,

птиците и зверовете от пустинята ще се стълпят около тебе.

Може братята ти да не помръднат от местата си,

но ти не се коси, мое сърце.

Стените са от камък и вратите са залостени.

Може да хлопаш пак и пак —

и да не се отворят, но ти не се коси, мое сърце.
* *
Нека земята и водата, въздухът и плодовете на моята страна да бъдат сладки, господи!

Нека пазарите и къщите, горите и полята на моята страна да бъдат пълни, господи!

Нека надеждите и обещанията, делото и словото на моята страна да бъдат верни, господи!

Нека животът и сърцата на всички синове и дъщери на моята страна да са единни, господи!
* *
Ей тъй за нищо изпълни ме с радост.

Само хвани ръката ми във твоята ръка.

В гъстеещата нощ грабни сърцето ми

и с него си играй както поискаш.

Крепко ме привържи към себе си със нищото.

Аз ще се просна в твоите нозе и ще притихна.

Под туй небе с мълчание мълчанието ще посрещна.

Ще се съединя с нощта и ще притисна земята до гърдите си.

Стори живота ми честит от нищото.

Пороен дъжд залива кръгозора.

Под вятъра жасминът се опива от собственото си благоухание.

От облаци потулени, звездите потайно трепкат.

Нека сърцето ми се преизпълни с нищо, освен със своята бездънна радост.
* *
Аз диря и все диря по струните на арфата си тонове,

които да се слеят с твоите.

Тъй проста е пробудата на утрото,

течението на водата, росните капки по листите,

багрите в облаците, лунното зарево връз пясъка

покрай реката и поройният дъжд през нощта.

Аз диря тонове за песните си, прости и пълни като тия,

свежи и леещи живот, стари като света и всекиму познати.

Но струните ми са опънати отскоро

и са настръхнали от остра новост като шпори.

Тъй моите песни нямат никога духа на ветровете,

те не могат да се размесят никога в небесните зари.

Усилието ми е винаги усилие и неуморното ми песнопение

се мъчи да удави твойта музика.
* *
Изгрява слънце, из ведро се лее дъжд,

в бамбуковия гъсталак листата бляскат,

ухание на разорана пръст изпълва въздуха.

Ръцете ни са силни, а сърцата — радостни,

додето от зори до мрак се трудим на полето.

Дух на поет танцува волно из ливадите,

навред изписва той зелените си стихове

и буди тръпки из оризовата нива.

Честито е сърцето на Земята

през слънчевите октомврийски часове,

в безоблачните пълнолунни нощи,

додето от зори до мрак се трудим на полето.
* *
Ти си владетел на умовете на всички човеци,

Стопанино на съдбините на Индия.

Твоето име повдига сърцата

на Пенджаб, Синд, Гуджарат и Мараштра,

на Ориса, Дравид и Бенгалия.

То кънти по билата на Виндхиите и Хималаите,

прелива се в музиката на Джамна и Ганг

и ечи във вълните на Индийско море.

На теб пеят те благослов и възхвала,

Стопанино на съдбините на Индия,

Победа, Победа, Победа за теб!

Ден и нощ гласът ти прелита от земя на земя,

край престола ти свиква индуси, будисти,

сикхи и джайни, мюсюлмани, християни и парси.

На твоя олтар Изток и Запад принасят дарения,

за да ги вплетат във венеца на любовта.

Ти сбираш сърцата на всички народи в

съзвучието на един неразделен живот,

Стопанино на съдбините на Индия,

Победа, Победа, Победа за теб!

Вечни Колесничарю, ти караш човешката история

по пътя, изрит от възходи и падения на народите.

Сред смут и ужас тръбата ти ечи, за да вдигне ония, дето са

клюмнали и отчаяни, да поведе всички хора по техните друми

на подвиг и поклонение.

Стопанино на съдбините на Индия,

Победа, Победа, Победа за теб!

Когато безкрайната страшна нощ беше душна от мрак

и страната лежеше скована и неподвижна,

ръцете на твоята Майчица я прегърнаха,

твоите бдящи очи се сведоха над лицето й,

додето тя се отърси от всички жестоки кошмари,

смазали нейния дух, Стопанино на съдбините на Индия,

Победа, Победа, Победа за теб!

Разсъмва се вече и слънцето грейва на Изток,

запяват птици, ветрецът на утрото буди един нов живот.

От златния блясък на твоята обич докосната,

Индия се разсънва и скланя глава пред нозете ти.

Царю на царете, Стопанино на съдбините на Индия,

Победа, Победа, Победа за теб!
Това което дяволът не може праща жената да го свърши:))))Изображение

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост