бисквитка-фитка - финитка
нарушавам за малко играта, защото безцелните рими ми доскучават. Посъбрах думите, които сме римували и и като добавих малко думи се получи вълнуваща епична-хумуристична поема.
Която пък може пък да се превърне и в приказка... играта на думи е безкрайна.
хвърлят
мрежи със
копнежи
за
елмази,
водолази
а Нептун подводнен
портокал
на сок, пийва от
бокал
морска
перла е
разперила
като
дъга, кротката
тъга
потоп
дъждовен и
любовен
ни
щастие, ни
нещастие предрича
мираж далечен, със
кураж
моряк самотен
лед превзема
и айсберга накрая е
превзет
любимата му сънува
рози
но
мимози само, градината красят
залога бе жестоко съдбоносен
и в погледа и като опал
дълбок
в
метален блясък блеснал
блести измислен веч
кръст
и колкото и да
полети
ще падне, ще се зарови в
пръст
И няма никаква
идея,
как да разкъса оманьосания
венец
може само да
копнеее
до уречения
кладенец
Във водите му поредно
утро
почервенели до
барутно
предличат време
смутно
а може би накрай
салютно
След битката утихва то
уютно
края бе непредвидим
и макар до край
огнеопасно
разцъфна в мир дома им
свиден
Заобичаха се кротко,
стастно
разтърсвани от сладък
взрив
И аз на сватбата им торта ядох
и от виното сватбарско
пих
В полята кротичко
глухарче
на мравешкия кръстопът
като магично
светофарче
ред въвежда, дава път
На стъпка по нататък
маргаритка
със бели листи и златиста
питка
пчела привамливо подкани
нкрат да сбира от зарана
И някъде загубени в тревите
предмети разни се търкалят
тук там, сухи
макарони
тук там и сладички
бонбони
И даже сребриста
табакера
на антична, някъква
хетера
улавя снлъчева
каскада
светлинно шоу сътворява
Скакалец
барикада на колелца минава
облчен във зелен
костюм
обица златиста на шията си слага
като гердан, и само шик
парфюм
му повече би прилягал
за да се направи съвсм на шут
Но захластнатите буболечки
не забелязват зеленото конте
лакомо една
бисквитка
похапват си до седмото небе.
и една надменна фитка, със гръм и трясък
слага края ....
финитка