Поумувай и римувай

[Goddess]

огнеопасно-страсно



взрив

[Ерато]

взрив-пих

глухарче

[Goddess]

глухарче-светофарче


маргаритка

[Ерато]

светофарче....невероятно

маргаритка - питка

макарони

[Goddess]

макарони-бонбони


табакера

[Ерато]

табакера - хетера

каскада

[Goddess]

каскада-барикада


костюм

[Ерато]

костюм-парфюм

обеца

[Goddess]

обеца-колелца


бисквитка

[Ерато]

бисквитка-фитка - финитка

нарушавам за малко играта, защото безцелните рими ми доскучават. Посъбрах думите, които сме римували и и като добавих малко думи се получи вълнуваща епична-хумуристична поема.
Която пък може пък да се превърне и в приказка... играта на думи е безкрайна.


хвърлят мрежи със копнежи
за елмази, водолази
а Нептун подводнен портокал
на сок, пийва от бокал

морска перла е разперила
като дъга, кротката тъга
потоп дъждовен и любовен
ни щастие, ни нещастие предрича

мираж далечен, със кураж
моряк самотен лед превзема
и айсберга накрая е превзет
любимата му сънува рози
но мимози само, градината красят

залога бе жестоко съдбоносен
и в погледа и като опал дълбок
в метален блясък блеснал
блести измислен веч кръст
и колкото и да полети
ще падне, ще се зарови в пръст

И няма никаква идея,
как да разкъса оманьосания венец
може само да копнеее
до уречения кладенец

Във водите му поредно утро
почервенели до барутно
предличат време смутно
а може би накрай салютно

След битката утихва то уютно
края бе непредвидим
и макар до край огнеопасно
разцъфна в мир дома им свиден

Заобичаха се кротко, стастно
разтърсвани от сладък взрив
И аз на сватбата им торта ядох
и от виното сватбарско пих

В полята кротичко глухарче
на мравешкия кръстопът
като магично светофарче
ред въвежда, дава път

На стъпка по нататък маргаритка
със бели листи и златиста питка
пчела привамливо подкани
нкрат да сбира от зарана

И някъде загубени в тревите
предмети разни се търкалят
тук там, сухи макарони
тук там и сладички бонбони

И даже сребриста табакера
на антична, някъква хетера
улавя снлъчева каскада
светлинно шоу сътворява

Скакалец барикада на колелца минава
облчен във зелен костюм
обица златиста на шията си слага
като гердан, и само шик парфюм
му повече би прилягал

за да се направи съвсм на шут

Но захластнатите буболечки
не забелязват зеленото конте
лакомо една бисквитка
похапват си до седмото небе.

и една надменна фитка, със гръм и трясък
слага края ....финитка