Събитията, които са се случили на днешния ден: 28 март

28 март е осемдесет и седми ден в годината според григорианския календар. Остават 278 дни до края на годината.

Днес се отбелязва:

Българска православна църква — княз Боян Български
Азербайджан — Ден на националната сигурност
Сърбия — Ден на Конституцията
Тибет — Ден на Освобождението на робите
ЮАР — Ден на семейството

Събития, случили се на този ден:

37 г. — Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с титлата Принципат.
193 г. — Римският император Пертинакс е убит от Преторианската гвардия, която после продава властта му на търг на Дидий Юлиан.
845 г. — Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани вероятно от Рагнар Лодброк, който събира голям налог, за да напусне града.
1776 г. — В Москва е създаден Болшой театър.
1802 г. — Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада — втория известен астероид след 1 Церера.
1844 г. — В Испания е създадена жандармерията — военизирана полиция за борба с повсеместния бандитизъм в страната.
1854 г. — Кримска война: Франция обявява война на Русия.
1857 г. — В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.
1859 г. — В Цариград започва да излиза в. „България“ под редакцията на Драган Цанков.
1871 г. — Учредена е Парижката комуна.
1885 г. — В САЩ официално е създадена Армията на спасението.
1891 г. — В Лондон се провежда първото световно първенство по вдигане на тежести.
1910 г. — Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излита край Марсилия.
1920 г. — При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в района на Големите езера (САЩ) загиват над 380 души, други 1700 са ранени.
1921 г. — Китайският параход Хонг Конг потъва след сблъсък в подводна скала, загиват 1094 души.
1930 г. — Турция променя името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора — на Анкара.
1939 г. — Гражданска война в Испания: Войната завършва с превземането на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.
1940 г. — В Солун започва изграждането на сградата на Международния мострен панаир.
1940 г. — В САЩ е открит нов изотоп на урана — плутоний 239.
1973 г. — Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да приеме неговата награда „Оскар“, за да може тя да протестира срещу дискриминацията на коренното население в САЩ.
1973 г. — 500 служители на МВР влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена смяна на мюсюлманските имена, при оказаната съпротива са убити трима селяни.
1974 г. — Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния.
1979 г. — След 30-дневна експлоатация вторият реактор на АЕЦ, разположена на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата ядрена авария в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.
1983 г. — Среща в София на учени от балканските страни на тема „Балканите — безядрена зона“.
1994 г. — В България започват протести на частните издатели и радиоразпространители против Закона за добавена стойност — до 31 март с.г. големите всекидневници не излизат.
1994 г. — При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) между привърженици на Зулу и на Африкански национален конгрес загиват 18 души, а стотици са ранени.
2005 г. — При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, загиват около 2000 души в Индонезия и Сингапур.

Хора, родени на днешната дата:

1472 г. — Фра Бартоломео, италиански художник (починал 1517 г.)
1592 г. — Ян Амос Коменски, чешки мислител (починал 1670 г.)
1609 г. — Фредерик III, крал на Дания (починал 1670 г.)
1750 г. — Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер (починал 1816 г.)
1800 г. — Йохан Георг Ваглер, германски зоолог (починал 1832 г.)
1833 г. — Нил Попов, руски историк (починал 1891 г.)
1840 г. — Емин Паша, судански физик (починал 1892 г.)
1862 г. — Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 (починал 1932 г.)
1866 г. — Джими Рос, шотландски футболист (починал 1902 г.)
1868 г. — Максим Горки, руски писател (починал 1936 г.)
1871 г. — Аврам Гачев, български политик (починал 1941 г.)
1874 г. — Стефан Минчев, български литератор (починал 1912)
1887 г. — Димчо Дебелянов, български поет (починал 1916 г.)
1890 г. — Пол Уитман, американски музикант (починал 1967 г.)
1892 г. — Корнел Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 г. (починал 1968 г.)
1897 г. — Сеп Хербергер, немски футболист (починал 1977 г.)
1910 г. — Ингрид, кралица на Дания (починал 2000 г.)
1914 г. — Бохумил Храбал, чешки писател (починал 1997 г.)
1915 г. — Джей Ливингстън, американски композитор (починал 2001 г.)
1921 г. — Дърк Богард, британски актьор (починал 1999 г.)
1923 г. — Владислав Молеров, български актьор (починал 1996 г.)
1928 г. — Збигнев Бжежински, американски политолог
1929 г. — Вера Мутафчиева, българска писателка
1930 г. — Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат
1936 г. — Марио Варгас Льоса, перуански писател, Нобелов лауреат
1939 г. — Продан Нончев, български актьор
1946 г. — Алехандро Толедо, президент на Перу
1951 г. — Панайот Панайотов, български певец
1952 г. — Андрей Даниел, български художник
1953 г. — Тома Томов, български политик
1955 г. — Ивайло Дичев, български писател
1968 г. — Джон Ли, британски барабанист (починал 2002 г.)
1970 г. — Винс Вон, американски актьор
1975 г. — Иван Елгера, испански футболист
1981 г. — Джулия Стайлс, американска актриса
1985 г. — Станислас Вавринка, швейцарски тенисист
1986 г. — Лейди Гага, певица