Събитията, които са се случили на днешния ден: 30 март

30 март е осемдесет и девети ден в годината според григорианския календар. Остават 276 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

240 г. пр.н.е. — Описано е първото наблюдение на Халеевата комета.
1794 г. — Жорж Дантон, Камил Демулен и техни последователи са задържани в заговор за преврат и сваляне на правителството.
1814 г. — Армиите от Шестата коалиция по време на Наполеоновите войни навлизат в Париж.
1814 г. — Вилхелм I става първият крал на Нидерландия.
1842 г. — Доктор Кроуфърд Лонг използва за първи път анестезия при извършване на хирургична операция.
1856 г. — Подписан е Парижкият договор, с който се слага край на Кримската война.
1858 г. — Хаймън Липман патентова молив с прикрепена към него канцеларска гума.
1867 г. — Основана е Австро-Унгария, в резултат на реформата на Австрийската империя.
1905 г. — Президентът на САЩ Теодор Рузвелт е помолен да посредничи за прекратяването на Руско-японската война.
1909 г. — Открит е за експлоатация мостът, свързващ кварталите Манхатън и Куинс в Ню Йорк.
1912 г. — Мароканският султан Абделхафид подписва договор, съгласно който Мароко става протекторат на Франция.
1914 г. — В Англия стачкуват 100 000 йоркширски миньори.
1922 г. — Със заповед на военния министър Константин Томов е учреден почетен знак За спасяване на знаме, носи се отдясно на гърди, отсечени са само 100 знака.
1930 г. — Учредена е прокомунистическата организация Български общ народен студентски съюз (БОНС).
1940 г. — Япония обявява Нанцзин за столица на марионетното китайско правителство.
1944 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София, Враца и Фердинанд (дн. Монтана).
1945 г. — Втората световна война: Съветската армия, с участие на съюзническите армии от България, Югославия, Румъния и Полша, навлиза в Австрия и завладява Виена, а на север — освобождава Гданск.
1946 г. — Церемонията по връчване на наградите Оскар за първи път се предава по радиото.
1954 г. — В Торонто е открито първото канадско метро.
1968 г. — Ген. Лудвик Свобода става президент на Чехословакия.
1981 г. — При покушение във Вашингтон американският президент Роналд Рейгън е ранен в гърдите.
1983 г. — В Гърция е официално приет закон за 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
1983 г. — НС приема Закон за допитване до народа (референдум).
2006 г. — Маркос Понтес става първият бразилски и лузофонски космонавт, излитайки с руския космически кораб Союз.

Хора, родени на днешната дата:

1326 г. — Иван II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (починал 1359 г.)
1432 г. — Мехмед II Завоевателя, султан на Османската империя (починал 1481 г.)
1746 г. — Франсиско Гоя, испански художник (починал 1828 г.)
1811 г. — Роберт Бунзен, немски химик и откривател (починал 1899 г.)
1844 г. — Пол Верлен, френски поет (починал 1896 г.)
1853 г. — Винсент ван Гог, холандски художник (починал 1890 г.)
1868 г. — Коломан Мозер, австрийски художник, декоратор и дизайнер (починал 1918 г.)
1870 г. — Иван Кепов, български учен (починал 1938 г.)
1879 г. — Ст. Л. Костов, български писател и драматург (починал 1939 г.)
1880 г. — Шон О’Кейси, ирландски писател (починал 1964 г.)
1882 г. — Мелани Клайн, австрийско-британска психоаналитичка (починал 1960 г.)
1892 г. — Боян Урумов, български генерал
1892 г. — Стефан Банах, полски математик (починал 1945 г.)
1894 г. — Сергей Илюшин, руски конструктор на самолети (починал 1977 г.)
1895 г. — Йордан Кръчмаров, български скулптор (починал 1980 г.)
1899 г. — Георги Бакърджиев, български художник (починал 1972 г.)
1908 г. — Любен Тонев, български архитект (починал 2001 г.)
1910 г. — Юзеф Марчинкевич, полски математик (починал 1940 г.)
1922 г. — Кунка Баева, българска актриса (починала 2007 г.)
1922 г. — Турхан Бей, турски актьор
1926 г. — Инвар Кампрад, шведски предприемач
1927 г. — Иван Радоев, български писател (починал 1994 г.)
1933 г. — Борис Карадимчев, български композитор
1937 г. — Уорън Бийти, американски актьор и режисьор
1945 г. — Ерик Клептън, британски китарист
1946 г. — Иван Бориславов, български поет
1948 г. — Еди Джордан, ирландски автомобилен състезател
1950 г. — Дейвид Дженсън, британски актьор
1951 г. — Петър Великов, български шахматист
1962 г. — Ем Си Хамър, американски рап певец
1962 г. — Йордан Матеев, български писател
1964 г. — Трейси Чапмън, американска певица и текстописец
1964 г. — Франц Опенхаймер, германски социолог (починал 1943 г.)
1966 г. — Ефстратиос Гривас, гръцки шахматист
1968 г. — Селин Дион, канадска певица
1972 г. — Карел Поборски, чешки футболист
1973 г. — Адам Голдстейн, американски диджей (починал 2009 г.)
1986 г. — Серхио Рамос, испански футболист