Събитията, които са се случили на днешния ден: 15 април

15 април е сто и пети ден в годината според григорианския календар. Остават 260 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1715 г. — В Южна Каролина индианците убиват 90 английски заселници, което става повод за започване на войната между англичаните и индианците.
1795 г. — Литва е присъединена към Русия.
1841 г. — Карл Маркс получава докторска степен по философия.
1865 г. — Умира президентът на САЩ Ейбрахъм Линкълн (прострелян предната вечер) и начело на държавата застава вицепрезидентът Андрю Джонсън.
1872 г. — Антим I получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония.
1874 г. — Под името Анонимно дружество на художници живописци, скулптури, графици и др. се провежда първата изложба на импресионистите.
1912 г. — При първото си пътуване луксозният пасажерски кораб Титаник потъва, два часа и четиридесет минути след сблъсък с айсберг, при което загиват около 1500 души.
1914 г. — Учредена е Българска фондова борса – София; правилникът ѝ влиза в сила от 1 юни 1915.
1919 г. — С декрет на съветската власт са създадени трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).
1923 г. — Инсулинът става общодостъпен за всички болни от диабет.
1923 г. — В „Риалто тиътър“ в Ню Йорк се провежда първата в света комерсиална прожекция на озвучен филм.
1938 г. — Частите на генерал Франциско Франко превземат Винарос по време на Испанската гражданска война.
1943 г. — Втората световна война: Самолети на Антихитлеристката коалиция извършват масирана бомрардировка на бившия автомобилен завод Минерва (тогава използван за ремонт на германски военни самолети) и град Мортсел (край Антверпен, Белгия), загиват 936 цивилни граждани, в т.ч. 209 деца.
1947 г. — В София е създадена Българска народна филхармония, преименувана през 1949 г. на Софийска държавна филхармония.
1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост.
1949 г. — Основан е състезателният отбор Скуадра Карло Абарт.
1951 г. — В Лондон се провежда първият конкурс „Мис Свят“.
1955 г. — Първият ресторант от веригата McDonald’s отваря врати в Илиноис.
1957 г. — В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ).
1983 г. — Открит е Дисниленд в Токио.
1986 г. — Американски самолети извършват наказателни полети срещу Либия в отговор на нападението, извършено от либийски катери срещу кораби на Шести американски флот в Средиземно море.
1989 г. — Трагедията Хилзбъро: При неконтролируемо нахлуване на запалянковци на стадион Хилзбъро, Англия, загиват 96 души.
1992 г. — Виетнамският парламент приема нова конституция.
1993 г. — Туркменистан официално преминава от кирилица на латиница.
1994 г. — Подписано е общото споразумение за митата и търговията ГАТТ.
1997 г. — При пожар по време на ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия загиват 343 богомолци.

Хора, родени на днешната дата:

1452 г. — Леонардо да Винчи, италиански архитект, скулптор и художник (починал 1519 г.)
1469 г. — Нанак, основател на монотеистичната религия сикхизъм
1489 г. — Синан, османски архитект (починал 1588 г.)
1588 г. — Клавдий Салмазий, френски лингвист и учен (починал 1653 г.)
1642 г. — Сюлейман II, султан на Османската империя (починал 1691 г.)
1646 г. — Кристиан V, крал на Дания (починал 1699 г.)
1684 г. — Екатерина I, императрица на Русия (починал1727 г.)
1707 г. — Леонард Ойлер, швейцарски математик и физик (починал 1783 г.)
1710 г. — Уилям Кулен, шотландски физик (починал 1790 г.)
1800 г. — Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател (починал 1862 г.)
1832 г. — Вилхелм Буш, германски поет (починал 1908 г.)
1843 г. — Хенри Джеймс, американски писател (починал 1916 г.)
1854 г. — Антон Безеншек, словенски езиковед (починал 1915 г.)
1858 г. — Емил Дюркем, френски социолог (починал 1917 г.)
1860 г. — Еню Димитров, български офицер и революционер
1860 г. — Иван Фичев, български военен деец (починал 1931 г.)
1862 г. — Хаджи Филиз Нурулла, световен шампион по свободна борба (починал 1919 г.)
1864 г. — Георги Райков, български революционер (починал неизв.)
1865 г. — Янаки Паскалев, български революционер (починал 1933 г.)
1874 г. — Гоно Янев, български революционер (починал 1904 г.)
1874 г. — Даме Попов, български революционер (починал 1948 г.)
1874 г. — Йоханес Щарк, немски физик, Нобелов лауреат (починал 1957 г.)
1875 г. — Вера Игнатиева, българска артистка (починал1972 г.)
1875 г. — Георги Евстатиев, български художник (починал 1923 г.)
1875 г. — Димитър Ботков, български революционер (починал 1943 г.)
1875 г. — Тома Иванов, български революционер
1877 г. — Георги Бояджиев (революционер), български революционер
1879 г. — Петър Чолаков, български революционер (починал 1935 г.)
1880 г. — Макс Вертхаймер, немски психолог (починал 1943 г.)
1885 г. — Франц Бьоме, немски офицер (починал 1947 г.)
1886 г. — Николай Гумильов, руски поет (починал 1921 г.)
1895 г. — Корадо Алваро, италиански писател (починал 1956 г.)
1896 г. — Николай Семьонов, руски физик и химик, Нобелов лауреат през 1956 г. (починал 1986 г.)
1901 г. — Джо Дейвис, английски играч на билярд и снукър (починал 1978 г.)
1903 г. — Г. М. Димитров, български политик (починал 1972 г.)
1903 г. — Ерих Аренд, немски поет и преводач (починал 1984 г.)
1905 г. — Славчо Давидов, български учен и стоматолог (починал 1981 г.)
1907 г. — Николас Тинберген, холандски орнитолог, Нобелов лауреат през 1973 г. (починал 1988 г.)
1910 г. — Мигел Найдорф, полски и аржентински шахматист (починал 1997 г.)
1912 г. — Ким Ир Сен, президент на Северна Корея (починал 1994 г.)
1920 г. — Магда Пушкарова, българска народна певица (починала 2006 г.)
1920 г. — Рихард фон Вайцзекер, 6-ти Бундеспрезидент на Германия
1920 г. — Томас Шаш, психиатър и академик
1922 г. — Лиляна Барева, българска оперна певица
1922 г. — Стенли Шахтер, американски психолог (починал 1997 г.)
1924 г. — Невил Маринър, британски диригент
1928 г. — Емил Камиларов, български цигулар (починал 2007 г.)
1930 г. — Вигдис Финпогадоухтир, четвъртият президент на Исландия
1933 г. — Борис Стругацки, руски писател
1938 г. — Борис Парашкевов, български учен и преводач
1938 г. — Клаудия Кардинале, италианска актриса
1949 г. — Алла Пугачова, руска поп-певица
1949 г. — Кадир Инанър, турски киноартист
1951 г. — Павел Васев, български актьор и режисьор
1953 г. — Ирина Войнова, българска поетеса
1953 г. — Румен Бояджиев, българска музикант
1954 г. — Гинка Гюрова, българска гребкиня
1955 г. — Доди ал Файед, египетски бизнесмен (починал 1997 г.)
1959 г. — Ема Томпсън, британска актриса
1959 г. — Роберто Фиоре, италиански неофашист
1960 г. — Тони Джоунс, английски играч на снукър
1966 г. — Саманта Фокс, британска поп-певица
1968 г. — Ед О’Брайън, британски китарист
1971 г. — Камен Донев, български артист
1972 г. — Алексей Макаров, руски кино и театрален актьор
1975 г. — Пол Дана, американски автомобилен състезател (починал 2006 г.)
1982 г. — Алберт Риера, испански футболист
1990 г. — Ема Уотсън, английска актриса