Събитията, които са се случили на днешния ден: 12 юни

12 юни е сто шестдесет и трети ден в годината според григорианския календар. Остават 204 дни до края на годината.

Днес се отбелязва:

В Бразилия отбелязват Ден на любовниците (подобно на Свети Валентин)

Събития, случили се на този ден:

1444 г. — Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.
1665 г. — Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк.
1667 г. — Жан-Батист Дени извършва първото успешно кръвопреливане — от овца на 15-годишно момче.
1668 г. — Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.
1701 г. — В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.
1776 г. — Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата.
1839 г. — Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола.
1842 г. — Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841-1843 г.).
1849 г. — Американския изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.
1858 г. — В Санкт Петербург e осветена Катедралата „Св. Исак“.
1867 г. — Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.
1897 г. — Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата “Викторинокс”.
1898 г. — Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.
1901 г. — Одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност, това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е било преустановено през 1925 година.
1926 г. — Бразилия напуска Лигата на нациите поради несъгласието си с приемането на Германия.
1940 г. — Втората световна война: 13 000 британски и френски военни части се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.
1945 г. — Във Франция е премахната цензурата на пресата, въведена по време на войната.
1947 г. — Започва съдебен процес срещу Петър Коев за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“.
1953 г. — Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).
1955 г. — В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти.
1963 г. — В Ню Йорк се състои премиерата на филма „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър в главната роля.
1964 г. — В ЮАР Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор.
1964 г. — В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 фенове.
1967 г. — Програма Венера: Изстрелян е съветският космически апарат Венера 4, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета.
1970 г. — Британецът Лорънс Оливие става първия актьор в историята, получил благородническа титла.
1975 г. — Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.
1991 г. — Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.
1991 г. — На референдум жителите на Ленинград е решено възстановяване на старото име на града — Санкт Петербург.
1994 г. — С референдум в Австрия е прието членството й в ЕС.
2008 г. — Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон – Опростен вариант на Конституция на ЕС.
2009 г. — Всички телевизионни станции в САЩ преминават от аналогово към цифрово излъчване.

Хора, родени на днешната дата:

1519 г. — Козимо I Медичи, херцог на Тоскана (починал 1574 г.)
1806 г. — Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер (починал 1869 г.)
1808 г. — Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция (починал 1893 г.)
1827 г. — Йохана Спири, швейцарска писателка (починала 1901 г.)
1840 г. — Якоб Арбес, чешки писател и журналист (починал 1914 г.)
1844 г. — Джанюариъс Макгахан, американски журналист (починал 1878 г.)
1856 г. — Спиро Гулабчев, български общественик (починал 1918 г.)
1864 г. — Стоян Загорски, български военен деец (починал 1930 г.)
1868 г. — Янко Забунов, български политик (починал 1909 г.)
1872 г. — Борис Сарафов, български революционер (починал 1907 г.)
1888 г. — Карл Пфефер-Вилденбрух, германски офицер (починал 1971 г.)
1889 г. — Гьончо Белев, български писател (починал 1963 г.)
1890 г. — Егон Шиле, австрийски художник (починал 1918 г.)
1897 г. — Антъни Идън, министър-председател на Великобритания (починал 1977 г.)
1899 г. — Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. (починал 1986 г.)
1904 г. — Атанас Далчев, български поет (починал 1978 г.)
1908 г. — Марина Семьонова, руска балерина (починала 2010 г.)
1908 г. — Ото Скорцени, германски офицер от СС (починал 1975 г.)
1912 г. — Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода (починал 1999 г.)
1921 г. — Ханс Карл Артман, австрийски писател (починал 2000 г.)
1924 г. — Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на САЩ
1929 г. — Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста (починала 1945 г.)
1930 г. — Доналд Бърн, американски шахматист (починал 1976 г.)
1941 г. — Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица
1941 г. — Чък Кърия, американски пианист и композитор
1942 г. — Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 г.
1942 г. — Ахмед Абул Гейт, египетски политик
1944 г. — Дойчин Василев, български алпинист
1945 г. — Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика
1945 г. — Пат Дженингс, северноирландски футболист
1948 г. — Ищван Шандорфи, унгарски художник (починал 2007 г.)
1962 г. — Пипилоти Рист, швейцарска художничка
1964 г. — Паула Маршъл, американска актриса
1971 г. — Марк Хенри, американски кечист
1979 г. — Диего Милито, италиански футболист
1981 г. — Адриана Лима, бразилски модел
1981 г. — Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър
1983 г. — Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист
1992 г. — Филипе Коутиньо, бразилски футболист