Събитията, които са се случили на днешния ден: 8 август
8 август е двеста и двадесети ден в годината според григорианския календар. Остават 145 дни до края на годината.
Събития, случили се на този ден:
1709 г. — В Португалия е извършен първият успешен опит на полет с балон, изпълен с топъл въздух.
1786 г. — С покоряването на връх Монблан Джак Балма и Мишел Пакар поставят началото на съвременния алпинизъм.
1815 г. — Наполеон I Бонапарт напуска завинаги Франция, за да изтърпи заточение на остров Света Елена, където умира.
1876 г. — Томас Едисън патентова мимеографа, използван като технология при циклостила.
1886 г. — На 8 срещу 9 август е извършен преврат в България от група офицери русофили, които заставят княз Александър I Батенберг да се откаже от престола.
1918 г. — Първата световна война: Започва битката за Амиен, в която войските на Антантата настъпват срещу 20 германски дивизии.
1929 г. — Германският дирижабъл Граф Цепелин започва околосветски полет, излитайки от Лейкхърст (край Ню Йорк), с 3 междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) и преодолява разстоянието от 34 хил. км за 20 денонощия.
1941 г. — Втората световна война: Съветската авиация извършва първите бомбардировки над Берлин.
1944 г. — Започва мисията на Стойчо Мошанов за сключване на мир с Великобритания и САЩ.
1945 г. — Втората световна война: СССР обявява война на Япония и навлиза в Манджурия.
1946 г. — У нас е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите.
1949 г. — Бутан става независима от Великобритания държава.
1956 г. — В мината Боа дю Казие става най-тежкият инцидент в историята на белгийската добивна промишленост.
1963 г. — Извършен е така нар. големият влаков обир във Великобритания от пощенски влак по линията Глазгоу — Лондон; откраднати са 2,6 млн. паунда.
1965 г. — Във Варна е открит Първи балкански филмов фестивал.
1967 г. — Учредена е Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
1969 г. — В Милано избухват няколко бомби, поставени във влакове от крайно десни терористи.
1974 г. — Президентът на САЩ Ричард Никсън подава оставка заради аферата Уотъргейт.
1989 г. — Космическата совалка Колумбия е изстреляна в космоса за 5-дневна секретна военна мисия.
1990 г. — Президентът на Ирак Саддам Хюсеин анексира Кувейт и го обявява за иракска провинция.
1991 г. — Край Константинов (Полша) пада най-високата изградена до момента конструкция — мачтата на Полското национално радио (646,38 м).
2004 г. — Състои се премиерата на индийския филм „Аз намерих някого“.
2008 г. — Откриване на Летни олимпийски игри в Пекин
2008 г. — Грузия започва война в Южна Осетия
Хора, родени на днешната дата:
1748 г. — Йохан Фридрих Гмелин, германски учен (почива 1804 г.)
1775 г. — Камило Боргезе, италиански аристократ (почива 1832 г.)
1825 г. — Алайос Кароли, австро-унгарски дипломат (почива 1889 г.)
1831 г. — Николай Николаевич, велик княз на Русия (почива 1891 г.)
1843 г. — Христо Танев Стамболски, български лекар-анатом (почива 1932 г.)
1851 г. — Георги Кандиларов, български просветен деец (почива 1943 г.)
1858 г. — Петър Пешев, български политик (почива 1931 г.)
1877 г. — Илия Балтов, български военен и революционер (почива 1934 г.)
1879 г. — Боб Смит, американски лекар, основател на метода АА (анонимни алкохолици) (почива 1950 г.)
1879 г. — Емилиано Сапата, мексикански революционер (почива 1919 г.)
1881 г. — Алберт Кеселринг, немски генерал (почива 1960 г.)
1881 г. — Паул Лудвиг Евалд фон Клайст, немски военачалник (почива 1954 г.)
1901 г. — Ърнест Лорънс, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1939 г. (почива 1958 г.)
1902 г. — Пол Дирак, британски физик,Нобелов лауреат през 1933 г. (почива 1984 г.)
1904 г. — Сергей Бирюзов, съветски военен деец, маршал (почива 1964 г.)
1907 г. — Бени Картър, американски музикант и композитор
1920 г. — Александър Пипонков, български партизанин (почива 1944 г.)
1920 г. — Сава Ганчев, български офицер (почива 1944 г.)
1922 г. — Алберто Гранадо, доктор, писател и учен
1925 г. — Алия Изетбегович, босненски политик (почива 2003 г.)
1931 г. — Александър Баров, български архитект (почива 1999 г.)
1931 г. — Роджър Пенроуз, английски физик
1932 г. — Зито, бразилски футболист
1937 г. — Дъстин Хофман, американски актьор
1940 г. — Денис Тито, американски бизнесмен, първият космонавт-турист
1941 г. — Николай Поляков, български режисьор
1943 г. — Есма Реджепова, музикант
1948 г. — Светлана Савицка, руска космонавтка
1951 г. — Луис ван Гаал холандски футболист
1951 г. — Пламен Цветков български историк
1951 г. — Мартин Брест, американски режисьор, сценарист, продуцент и актьор
1953 г. — Найджъл Менсъл, пилот от Формула 1
1955 г. — Херберт Прохаска, австрийски футболист
1957 г. — Орлин Горанов, български естраден и оперен певец
1959 г. — Леонид Юдасин, израелски шахматист
1961 г. — Дейв „Едж“ Евънс, британски китарист
1962 г. — Ралф Рикерман, немски музикант
1964 г. — Клаус Ебнер, австрийски писател
1967 г. — Владимир Василев, руски писател
1972 г. — Люпус Тъндър, американски музикант
1974 г. — Брайън Харви, певец
1978 г. — Александер Бугера, германскифутболист
1978 г. — Луи Саа, френски футболист
1981 г. — Роджър Федерер , швейцарски тенисист
1981 г. — Харел Скаат , израелски певец
1985 г. — Ференц Беркеш , унгарски шахматист
1986 г. — Катерина Бондаренко , професионална тенисистка от Украйна
Статията е прочетена 20 пъти
Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.