Събитията, които са се случили на днешния ден: 10 август

10 август е двеста двадесет и втори ден в годината според григорианския календар. Остават 143 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

258 г. — В Рим е изгорен свети Лаврентий Римски.
610 г. — Ислям: Мохамед започва да получава Корана от Господ чрез ангела Габриел.
654 г. — Евгений I е избран за римски папа.
1500 г. — Португалският мореплавател Диого Диаш открива случайно остров Мадагаскар.
1535 г. — Жак Картие кръщава откритата от него река в Канада Сейнт Лорънс.
1675 г. — Положен е основният камък на Кралската обсерватория в Гринуич.
1792 г. — Френската революция: В Париж тълпата атакува палата на Луи XVI и арестуват него и семейството му.
1809 г. — Еквадор обявява независимост от Испания.
1821 г. — Мисури става 21-вия щат на САЩ.
1846 г. — Основан е Смитсъновия институт — голям научноизследователски център и най-големият музеен комплекс в света.
1848 г. — От Познан отпътува първият полски влак.
1876 г. — В Онтарио (Канада) е проведен първият в света междуградски телефонен разговор.
1909 г. — Открита е жп линията Левски — Свищов (51 км).
1913 г. — Подписан е Букурещкият договор, който слага край на Междусъюзническата война.
1915 г. — Осъществен е успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов.
1920 г. — Първа световна война: Подписан е Севърският договор между държавите-победителки в Първата световна война и Османската империя.
1943 г. — В България е създаден Национален комитет на Отечественият фронт.
1948 г. — В САЩ дебютира първото предаване скрита камера (Candid camera) с продуцент Алън Фунт, след като от септември 1947 с голям успех върви радио предаването скрит микрофон (Candid microphone) на същия продуцент.
1954 г. — В САЩ е забранена комунистическата партия.
1970 г. — Подписана е спогодба за облекчаване на визовия режим между Народна република България и Република Кипър.
1971 г. — Филиалът на Софийския университет „Климент Охридски“ в Шумен прераства във Висш педагогически институт.
1974 г. — Установени са дипломатически отношения между България и Тайланд.
1985 г. — Френските тайни служби потапят кораба Рейнбоу Уориър, принадлежащ на международната екологическа организация Грийнпийс.
1985 г. — Майкъл Джексън откупува за 47,5 млн. долара правата за издаване на песните на Бийтълс.
1990 г. — Апаратът на НАСА Магелан влиза в орбита около Венера и започва да картографира повърхността ѝ.
1990 г. — Дванадесет арабски държави решават да се противопоставят на Ирак с военна сила във връзка с анексията на Кувейт.
1991 г. — По време на обновителни дейности се срутва най-високата в света конструкция — мачтата на Варшавското радио (висока 646,176 метра); загиват трима души, а 12 са ранени.
2000 г. — Ражда се 6-милиардния жител на планетата Земя.
2001 г. — Кралят на Камбоджа Нородом Сианук подписва закон за създаването на Международен трибунал за престъпленията на режима на Червените кхмери.
2003 г. — Юрий Маленченко става първият човек, който сключва брак в космоса.

Хора, родени на днешната дата:

1296 г. — Ян Люксембургски, люксембургски благородник, крал на Чехия (почива 1346 г.)
1397 г. — Алберт II, император на Свещената Римска империя (почива 1439 г.)
1520 г. — Мадлен Валоа, кралица на Шотландия (почива 1537 г.)
1792 г. — Пьотр Плетньов, руски поет и литературен критик (почива 1865 г.)
1814 г. — Анри Нестле, швейцарски индустриалец, основател на Нестле (почива 1890 г.)
1845 г. — Абай Кунанбаев, казахски поет и писател (почива 1904 г.)
1854 г. — Милан I, Сръбски крал (почива 1901 г.)
1858 г. — Георги Тодоров, български военен деец (почива 1934 г.)
1860 г. — Панталей Баджов, български просветен деятел
1865 г. — Александър Глазунов, руски композитор и диригент (почива 1936 г.)
1868 г. — Пол Варбург, американски банкер (почива 1932 г.)
1872 г. — Велико Йорданов, български писател (почива 1944 г.)
1873 г. — Уилям Ърнест Хокинг, американски философ, представител на персонализма (почива 1966 г.)
1874 г. — Хърбърт Хувър, 31-ви президент на САЩ (почива 1964 г.)
1875 г. — Стоян Киркович, български лекар, учен (почива 1960 г.)
1877 г. — Франк Маршал, американски шахматист (почива 1944 г.)
1881 г. — Мануш Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО (почива 1908 г.)
1883 г. — Панайот Лазаров, български революционер
1887 г. — Сам Уорнър, американски предприемач (почива 1927 г.)
1900 г. — Анри Ей, френски психиатър (почива 1977 г.)
1902 г. — Арне Тиселиус, шведски биохимик, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1948 г. (почива 1971 г.)
1902 г. — Норма Шиърър, канадска актриса (почива 1983 г.)
1904 г. — Никола Мутафчиев, български футболист (почива 1963 г.)
1909 г. — Лео Фендър, американски изобретател (почива 1991 г.)
1912 г. — Жоржи Амаду бразилски писател (почива 2001 г.)
1913 г. — Волфганг Паул, германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1989 г. (почива 1993 г.)
1921 г. — Йон Негойцеску, румънски писател и поет (почива 1993 г.)
1924 г. — Жан-Франсоа Лиотар, френски философ (почива 1998 г.)
1930 г. — Асен Селимски, оперен певец
1933 г. — Дойл Брансън, професионален покер играч
1943 г. — Первез Мушараф, пакистански военачалник и политик
1947 г. — Ян Андерсън, музикант (Jethro Tull)
1950 г. — Робин Пилчър, британски писател
1951 г. — Стефка Оникян, българска певица
1954 г. — Анжело Красини, български художник
1957 г. — Андрей Краско, актьор (почива 2006 г.)
1959 г. — Розана Аркет, американска актриса
1960 г. — Антонио Бандерас, испански актьор
1964 г. — Георги Стайков, български актьор
1965 г. — Андреа Томпсън, американска телевизионна и филмова актриса
1965 г. — Клаудия Крисчън, американска телевизионна и филмова актриса
1966 г. — Хосам Хасан, египетски футболист
1971 г. — Рой Кийн, ирландски футболист
1973 г. — Анди Хикс, английски професионален играч на снукър
1982 г. — Девън Аоки, американска актриса и топмодел
1982 г. — Шон Мърфи, английски играч на снукър