Събитията, които са се случили на днешния ден: 23 август

23 август е двеста тридесет и пети ден в годината според григорианския календар. Остават 130 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1244 г. — Турската армия превзема Йерусалим.
1305 г. — Екзекутиран е Уилям Уолъс, шотландски национален герой — борец за независимост.
1328 г. — Състои се коронацията на Филип VI.
1382 г. — Руската войска използва за първи път артилерия при отбраната на Москва от татарите.
1514 г. — Османските войски побеждават сефевидите в Битката при Чалдиран и придобиват контрол над източна Мала Азия и северен Ирак.
1572 г. — Късно вечерта в Париж започва масов погром на хугеноти, известен като Вартоломеева нощ.
1770 г. — Джеймс Кук обявява Австралия за колония на Англия.
1799 г. — Наполеон напуска Египет и се завръща във Франция.
1839 г. — Обединеното кралство анексира Хонконг.
1866 г. — Австро-пруската война приключва с подписването на Пражки договор, съгласно който Венеция е предадена на Италия.
1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Водят се най-тежките боеве по време на Втората битка при Шипка (11 август стар стил).
1914 г. — Първата световна война: Япония обявява война на Германия и бомбардира Циндао в Китай.
1921 г. — Файсал I е коронован за крал на Ирак.
1924 г. — Разстоянието между Земята и Марс е най-малко — за последен път е било такова през 10 век.
1927 г. — Никола Сако и Бартоломео Ванцети са екзекутирани на електрически стол в Масачузетс.
1935 г. — На кулите на Кремъл са поставени рубинови петолъчки.
1939 г. — Втора световна война: Нацистка Германия и СССР подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени между двете държави.
1940 г. — Втора световна война: Германия започва бомбардировки над Лондон.
1942 г. — Втора световна война: Започва Битката при Сталинград, продължила шест месеца.
1943 г. — Втората световна война: С победа на Червената армия завършва битката при Курската дъга — най-голямата танкова битка в историята.
1944 г. — Втора световна война: Освободена е Марсилия.
1944 г. — Втора световна война: Йон Антонеску, министър-председателят на Румъния, е арестуван и е установено ново правителство; Румъния излиза от войната срещу Русия и се присъединява към Съюзниците.
1960 г. — В Екваториална Гвинея е заловена най-голямата жаба (3,3 kg).
1979 г. — Балетистът от Болшой театър Александър Годунов получава политическо убежище в САЩ.
1989 г. — Пеещата революция: Приблизително 2 милиона граждани на Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце на пътя Вилнюс – Талин и образуват 600 км жива верига на свободата, в протест на 50-годишнината от включването им в СССР след съветско-нацисткия Пакт за ненападение.
1990 г. — Армения обявява своята независимост от СССР.
1990 г. — Източна Германия и Западна Германия обявяват, че ще се обединят на 3 октомври същата година.
1990 г. — Саддам Хюсеин се появява по иракската национална телевизия със западни „гости“ (всъщност заложници), в опит да предотврати Войната в Залива.
1991 г. — Борис Елцин обявява, че КПСС престава да съществува като партия и се спира издаването на вестник Правда.
2007 г. — Тим Хенман обявява на пресконференция в Ню Йорк, че ще се откаже от професионалния тенис.

Хора, родени на днешната дата:

686 г. — Карл Мартел, франкски майордом (почива 741 г.)
1740 г. — Иван VI, император на Русия (почива 1764 г.)
1741 г. — Жан-Франсоа Лаперуз, френски изследовател (почива 1788 г.)
1754 г. — Луи XVI, крал на Франция (почива 1793 г.)
1766 г. — Йохан Центуриус фон Хофмансег, германски биолог (почива 1849 г.)
1769 г. — Жорж Кювие, френски биолог (почива 1832 г.)
1776 г. — Хьоне Вронски, полски философ и математик (почива 1853 г.)
1777 г. — Аделаид Орлеанска, френска принцеса (почива 1847 г.)
1778 г. — Хьоне Вронски, полски философ и математик (почива 1853 г.)
1780 г. — Вартоломей Копитар, словенски филолог и библиограф (почива 1844 г.)
1803 г. — Гюстав Вапер, белгийски художник (почива 1874 г.)
1851 г. — Алоис Ирасек, чешки писател (почива 1930 г.)
1852 г. — Арнълд Тойнби, британски социален икономист (почива 1883 г.)
1856 г. — Леонтий Бенуа, руски архитект (почива 1928 г.)
1863 г. — Филип Чакъров, български революционер(почива 1936 г.)
1864 г. — Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция (почива 1936 г.)
1868 г. — Пол Отле, белгийски библиограф (почива 1944 г.)
1869 г. — Едгар Ли Мастърс, американски поет (почива 1950 г.)
1870 г. — Йордан Пиперката, български революционер
1880 г. — Александър Грин, руски писател (почива 1932 г.)
1887 г. — Алвин Хансен, американски икономист (почива 1975 г.)
1896 г. — Владимир Бъчваров, български лекар (почива 1955 г.)
1896 г. — Жак Рюеф, френски икономист (почива 1978 г.)
1899 г. — Албер Клод, белгийски биохимик, Нобелов лауреат през 1974 г. (почива 1983 г.)
1910 г. — Джузепе Меаца, италиански футболист (почива 1979 г.)
1912 г. — Джийн Кели, американски танцьор (почива 1996 г.)
1921 г. — Кенет Ароу, американски икономист, Нобелов лауреат
1922 г. — Иван Джуренов, български писател
1924 г. — Робърт Солоу, американски икономист, Нобелов лауреат през 1987 г.
1925 г. — Дончо Дончев (писател), писател
1925 г. — Сулхан Цинцадзе, грузински композитор (почива 1991 г.)
1929 г. — Вера Майлс, американска актриса
1930 г. — Димитър Канушев, български театрален критик (почива 1993 г.)
1930 г. — Мишел Рокар, министър-председател на Франция
1931 г. — Хамилтън Смит, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1978 г.
1932 г. — Хуари Бумедиен, президент на Алжир (почива 1978 г.)
1933 г. — Йордан Хаджиев, български писател
1934 г. — Дора Смедовска, българска актриса
1940 г. — Николай Колев, български етнолог
1945 г. — Исаяс Флорендо Бегония, филипински дипломат
1945 г. — Рита Павоне, италианска певица
1946 г. — Кейт Мун, британски рок-музикант от The Who (почива 1978 г.)
1951 г. — Ахмад Кадиров, президент на Чечения (почива 2004 г.)
1956 г. — Андреас Фльор, германски математик (почива 1991 г.)
1965 г. — Илия Троянов, българо-германски писател
1966 г. — Чарли Бурман, английски актьор
1970 г. — Ривър Финикс, американски актьор (почива 1993 г.)
1971 г. — Деметрио Албертини, италиански футболист
1978 г. — Коби Брайънт, американски баскетболист
1981 г. — Кармен Лувана, американска порно актриса
1984 г. — Глен Джонсън, английски футболист
1988 г. — Олга Говорцова, беларуска тенесистка