Събитията, които са се случили на днешния ден: 19 януари

19 януари e деветнадесетият ден в годината според Григорианския календар.

Днес се отбелязва:

Балтимор (САЩ) — Ден на Едгар Алън По
Тексас (САЩ) — Ден в памет на героите на Конфедерацията

Събития, случили се на този ден:

383 г. — Аркадий е обявен за император на източната Римска империя.
1419 г. — Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин Нормандия става част от Англия.
1764 г. — Джон Уилкс е изгонен от Камарата на общините заради подривна дейност и клеветничество.
1806 г. — Великобритания окупира нос Добра надежда.
1829 г. — Състои се премиерата на „Фауст“ от Гьоте.
1839 г. — Британската източноиндийска компания превзема Аден.
1853 г. — Състои се премиерата на операта „Трубадур“ на Джузепе Верди в Рим.
1861 г. — Джорджия става 5-я щат, отделил се от САЩ след Южна Каролина, Мисисипи и Алабама.
1899 г. — Судан става кондоминиум на Великобритания и Египет.
1915 г. — Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население германски цепелини бомбардира градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души.
1918 г. — Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия.
1920 г. — Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.
1937 г. — Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелетявайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди.
1938 г. — За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма „Дженерал Моторс“.
1941 г. — Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия.
1942 г. — Втората световна война: Япония напада Бирма.
1945 г. — Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация.
1946 г. — Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.
1955 г. — Играта „Скрабъл“ се появява на пазара.
1966 г. — Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия.
1969 г. — Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест.
1977 г. — Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д’Акино, известна като „Токийската роза“.
1977 г. — В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.
1981 г. — САЩ подписва споразумение с Иран за освобождаването на 52-мата американски заложници, държани 14 месеца в плен.
1983 г. — Военният престъпник и нацист Клаус Барби е арестуван в Боливия.
1983 г. — „Apple Computer“ известява за появата на „Apple Lisa“ — първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка.
1989 г. — Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
1993 г. — IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година — най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.
1997 г. — След повече от 30 години Ясер Арафат се завръща в Хеброн, град на Западния бряг.

Хора, родени на днешната дата:

399 г. — Елия Пулхерия, Императрица на Източната Римска империя (починала 453 г.)
840 г. — Михаил III, византийски император (починал 867 г.)
1544 г. — Франсоа II, крал на Франция (починал 1560 г.)
1736 г. — Джеймс Уат, британски изобретател (починал 1819 г.)
1798 г. — Огюст Конт, френски философ, един от основоположниците на позитивизма (починал 1857 г.)
1803 г. — Сара Хелън Уитман, американска поетеса (починала 1878 г.)
1807 г. — Робърт Лий, генерал от Армията на Конфедерацията по време на Американската гражданска война (починал 1870 г.)
1809 г. — Едгар Алън По, американски писател (починал 1849 г.)
1833 г. — Ели Дюкомен, швейцарски политик, Нобелов лауреат (починал 1906 г.)
1839 г. — Пол Сезан, френски художник (починал 1906 г.)
1849 г. — Владимир Давидов, руски артист (починал 1925 г.)
1853 г. — Иван Салабашев, български политик (починал 1924 г.)
1859 г. — Шарл Дил, френски учен, историк (починал 1944 г.)
1860 г. — Стефан Белов, български военен деец (починал 1931 г.)
1863 г. — Вернер Зомбарт, немски икономист (починал 1941 г.)
1864 г. — Иван Пеев-Плачков, български политик (починал 1942 г.)
1865 г. — Валентин Серов, руски художник (починал 1911 г.)
1871 г. — Даме Груев, български революционер (починал 1906 г.)
1875 г. — Георги Константинов, български революционер (починал 1969 г.)
1879 г. — Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф (починал 1967 г.)
1883 г. — Херман Абендрот, немски диригент, професор (починал 1956 г.)
1884 г. — Георги Кьосеиванов, български политик (починал 1960 г.)
1890 г. — Иван Зонков, деец на БКП (починал 1938 г.)
1900 г. — Иван Христов, български художник (починал 1987 г.)
1900 г. — Лесли Уайт, американски антрополог (починал 1975 г.)
1902 г. — Георгий Острогорски, руски византолог (починал 1976 г.)
1908 г. — Радка Йосифова, преподавателка по народно пеене, първата „Мис България“
1912 г. — Леонид Канторович, руски икономист и математик (починал 1986 г.)
1918 г. — Васил Величков, първият български пилот (починал 1984 г.)
1920 г. — Иван Пачников, български лекар и общественик
1920 г. — Хавиер Перес де Куеляр, перуански дипломат
1921 г. — Патриша Хайсмит, американска писателка (починала 1995 г.)
1922 г. — Йежи Кавалерович, полски кинорежисьор
1922 г. — Христо Данов, български юрист (починал 2003 г.)
1923 г. — Ивайло Петров, български писател (починал 2005 г.)
1923 г. — Маркус Волф, немски офицер (починал 2006 г.)
1926 г. — Тодор Гогов, български политик
1929 г. — Ред Амик, американски автомобилен състезател (починал 1995 г.)
1936 г. — Стойко Факиров, български професор
1943 г. — Джанис Джоплин, блус, рок-енд-рол, блус-рок и психеделик-рок певица (починал 1970 г.)
1946 г. — Генадий Кузмин, украински шахматист
1946 г. — Джулиан Барнс, британски писател
1946 г. — Доли Партън, американска кънтри певица, композиторка и киноактриса
1947 г. — Род Евънс, английски рокпевец
1954 г. — Синди Шърман, американска фотографка и режисьорка
1955 г. — Саймън Ратъл, английски диригент
1958 г. — Алън Стийл, американски писател-фантаст
1959 г. — Петя Силянова, българска актриса
1966 г. — Стефан Едберг, шведски тенисист
1967 г. — Хавиер Камара, испански актьор
1968 г. — Светослав Малинов, български политик
1969 г. — Предраг Миятович, черногорски футболист
1970 г. — Александър Бох, германски автомобилен състезател
1972 г. — Борислав Цеков, български политик
1972 г. — Калина Сакскобургготска, дъщеря на Симеон II
1975 г. — Александър Александров , български футболист
1976 г. — Марша Томасън, британска актриса
1980 г. — Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1
1984 г. — Исмаел Бланко, аржентински футболист
1985 г. — Бени Файлхабер, американски футболист
1985 г. — Елиът Уорд, английски футболист
1986 г. — Клаудио Маркизио, италиански футболист
1991 г. — Петра Мартич, хърватска тенисистка