Боли ме. Заслепяваща всичко друго болка. Аз съм чудовището, което само себе си разкъсва и после от болка и гняв, наранява и другите.
Виждам ужаса в очите им.
Защо се наранявам? Сигурно обичам чудовището в мен- Ще го намразя!
Но от омразата стана по-силно.
И какво да правя? Не мога да го обичам и не мога да го мразя…
- [.....]

Този израз е станал нарицателно на доверието, но само при условие на доказване: визуално и сензорно.  Живеем в материален свят и колкото и да ни се иска да вярваме безусловно, все не ни е достатъчно това.
Ежедневно ни заливат с твърде много визуална, че и звукова информация от безброй реклами, изкушението ни води до магазините, където [.....]

Днес е много модерно да се говори за позитивно мислене.  Но някои хора погрешно въpприемат, че трябва да се казва на черното бяло.  Че позитивното мислене е просто една усмихната, чудодейна маска, която ще обръща нещата.
Позитивното мислене е полезно тогава, когато е осъзнато. Тогава, то не губи връзка с реалността. Примерно ако те боли зъб, [.....]

Когато човек иска да запомни нещо той си търси разни думи, събития, дати, цифри към които за се прихване и така чрез асоциацията с тях  да запомни. Този процес се нарича закотвяне.
Всеки си измисля разни хитринки за да помни и за всеки различни неща му помагат. Някои дори си вързват червен конец на пръста… [.....]

Хората сме се родили с клеймото на първородния грях. Някои си мислят, че първородния грях е любовта от която са родени и затова заклеймяват нея като грешна.

А първородния грях е онова първо неподчинение, посягайки към забранения плод. Повечето хора отново любовта асоциират с него. А той е плода на дървото „За познаване на добро и [.....]

Има хора, които цял живот се страхуват от това да не сгрешат и други, които не само не им пука, но и умишлено се стремят да правят грешни неща. Истината както винаги е по средата.

Думата грях звучи тежко и религиозно. Но тя съществува, като понятие, но и като реален проблем и е така [.....]

Как ли са избирали хората преди да е имало монети?
Хората винаги са залагали на късмета си, доверявайки се на случайността. Когато не могат да решат нещо те оставят случайно събитие да реши.
Да оставиш друг да реши, дори това да е случайността е по-лесно, отколкото да поемеш отговорност за избора. Трудно се носи чувството за [.....]

Някога живеех далече от морето. Много мечтаех да съм близо до него и всеки ден да се взирам в синия му безкрай. „
Мечтите се сбъдват. Копнежа по него ме доведе на брега.
Днес живея близо до морето, но не всеки ден къпя погледа си в него. Достигнала хоризонта му, вече имам други мечти, онези далечните и [.....]