Чудесата

Живеем в „логичен“ свят. Тоест всичко, трябва да бъде логично, научно доказано, иначе минава в графата, паранормално.
Но въщност в този свят нищо не е логично, пълен е с абсурди.
Живеем в абсурден свят. Високо технолизиран, „цивилизован“, но жертвоприношението е ежедневие.
Не вярваме, че може да се случи чудото. И така не му даваме шанс да се случи.
А всъщност около нас е пълно с чудеса. Вгледайте се…
Което и да е нещо от природата е невероятно творение. Можем ли с всичкия си опит, наука напредък да сътворим такова нещо. Би наподобявало, но няма да достгигне съвършенството му да се впише идеално и хармонично в света. Ще е нещо, което изважда от равновение. Но дори и то ще е чудо.
Вземете, което и да е технологично творение. Примерно телефона.“ Какво чудо, всеки си има телефон“
. – ще възрази някой.
Да, има днес, но ако го покажете на някой от преди век и половина, за него ще е чудо.
Да говориш с някой на другия край на света би било нещо невероятно за него.

За да можем да създававаме и творим, обаче го дължим на чудо.
Някой ни е създал такива, дал ни е тази способност. Но вместо да съзидаваме с нея, ние рушим.
И това е само защото, не правим нещата с любов.
Правим ги заради пари, успех, себедоказване, правим ги дори въпреки обстоятелствата…
Но ако всяко нещо, и най-малкото го правим с любов, то ще е съвършено, необикновенно, чудно….

© Ноември 2010, Й. Богомилова