Днес » заблуди и табута

Страхът

публикувано от:  на ноември 30, 2010 няма коментари

Нормално е хората да се страхуват. Това е естествено чувство, което помага за нашето оцеляване. Страхът ни кара да сме бдителни, да внимаваме. Наостряме сетивата си, почваме да забелязваме това, което обикновено пропускаме.

Увеличаваме вниманието си и така имаме повече шанс да успеем в трудна ситуация с непредвидими последици.

Всички хора се страхуват – няма такъв, който да не се е страхувал от нещо. Но е глупаво да пренебрегваме това усещане. По този начин ставаме безразсъдни, правим грешки, можем да пострадаме, да нараним себе си или други хора. Също така е глупаво и да се отдаваме да ни завладее това чувство. Случили се – в беда сме. Защото страхът е обзел мислите ни. Каквото и да правим – само за него мислим. Трудно се концентрираме, не забелязваме обикновените, очевидни неща, почваме да грешим, невнимателни сме. Не можем да се съсредоточим – страхът ни е обзел изцяло и постепенно започваме да постъпваме панически. А паникьосаме ли се – тогава не можем да бъдем полезни на никого – виждали сме хора които са изпаднали в паника, които са по-скоро предмети, без воля и без съзнателни действия.

Трудно е когато човек изпада в паника да различи основателния от неоснователния страх. Но е нужно. Не трябва да се дава власт на нещо, което ни кара да губим възможност за преценка. Когато сме изплашени трябва по най-бързия начин да се почувстваме сигурни. Това може да е всяко нещо, любима вещ, любим човек, помещение, цвят, звук или слънчев спомен за него. Хубаво е човек да има опора в нещо непреходно, което в мигове на страх да го успокоява. След като непрогледния страх се разсее вече може да се разгледа трезво, даденото нещо може ли да навреди, и от къде да потърсим помощ. А когато опасноста реална или измислена премине, когато човек е спокоен и в безопасност е момента в който трябва да напише на лист всичките си страхове и един по един да ги прецени колко са основателни и от истински риск предизвикани. Също трябва да се разгледа  и списъка с „безстрашията“, за да се сложи пък разумни граници.

Ако подходим разумно към проблема и успеем да овладеем страхът – тогава можем да се възползваме от него.  Ако сме с ясно съзнание – бихме могли да оценим правилно ситуацията, да видим с какво се сблъскваме, какво можем да направм, да променим за да излезем от положението.

Не трябва да се забравя, че понякога страхът е основателен. Тогава не ни остава нищо друго, освен да отстъпим няколко крачки назад. Но това не е отстъпление и загубени позиции, а напротив – така сме се съхранили и можем да продължим напред в своето развитие. И вече преминали през тези проблеми ще излезем по-силни: когато в бъдеще време се сблъскаме с трудности или ни обземе това чувство – ще можем да се справим.  Ще сме по-силни и бихме могли да изберем правилното решение за съответната ситуация.

Страхът ни помага да израстваме, да ставаме по-силни. Така виждаме слабите страни, грешките си. Усещаме нашите граници и възможности.

Борислав

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!



Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!