„Училище“ за празници

Празниците през декември преливат един в друг, а след фойерверките в новогодишната нощ преминават в януарските. Всъщност празниците могат да бъдат безкрай, ако от вътре е празнично на човек. Фактически  празниците носят много стрес, в стремежа да станат идеалните празници.

Идеалния празник е този, който с най-малко усилие се получава най-спонтанен, топъл уютен изпълнен с любов и положителни емоции.
Значи ли, че човек трябва да се учи как да празнува.
Не.
Просто трябва да прави нещата с мярка. Разбира се мярката се добива по метода проба грешка, но все пак тези проби могат да стартират някъде около златната среда.
Изобилието не винаги е най-доброто. Дори за изобилието трябва да има мярка.
Нямам в предвид да се направи шаблон и с него да се измерва. Този еталон е вътрешно усещане, което се придобива.
От празничния сладкиш, колкото и да искат очите целия да го погълнат, на стомаха въможностите са ограничени. Очите трябва да се научат да им стига визуалния разкош, носа да се опиянява от аромата и така да се засища, осезанието да му стига само допира. Когато всички сетива участват във възприемането, се дава пълнота на усещането и човек се засища с толкова, колкото е нужно. Останалото е разточителство, което ако се измерва в по-голямо парче сладкиш, ще донесе тежест в стомаха, а това вече не е от приятните усещания.