Стъпката от провала до успеха

Винаги е важен резултата, който ще постигнем от нашата дейност. Понякога в самият процес не си даваме сметка какво правим, как върви нашата работа, и едва стигнали целта, завършили проекта разбираме, че или сме успели, или сме се провалили.
В тази ситуация няма средно положение. Ние или успяваме в усилията си или се проваляме.
Когато завършим нашия проект и го покажем на другите винаги ще има хора, които ще мислят различно от нас. Все ще има някой, който няма да е съгласен с крайния резултат и ще иска да добави нещо. Но това не означава, че сме се провалили и задачката всъщност е недовършена. Защото всеки по свой си начин вижда нещата. Защото това е нашето решение, на нашия проект. И двете неща не трябва да се бъркат със случая когато нещата не са довършени и някое допълнение идва за добро.
То не може и да бъде по друг начин: ако нищо не може да се допълни – значи е готово, ако има и най-малката поправка – значи проекта е провален.
Но не пречи да опитаме следващия път.
Няма средно положение.
Или успяваме – или се проваляме. Или сме живи – или сме мъртви. Или се справяме – или не.
Даже пътят по който вървим към целта е изтъкан от малки крачки. Малки стъпки, които сами по себе си предлагат решения – верни или грешни. Ако стъпката, крачката е в правилната посока – значи е успешна и няма какво да се добави. Ако е в грешната посока – значи е провал и трябва да се поправи.
Така, че ето ситуация – в един момент пътят към целта, пътят към успешно завършване на даден проект как става сам по себе си решение – сам по себе си е изтъкан от много решения – малки на брой, микроскопични.
Решения, които много често не се забелязват.
Ако не се следи за вярната посока всеки път, ако не се внимава, ако всяко малко решение, всяка крачка не е правилна – тогава няма как да се стигне вярната посока. Нужно е само едно единствено грешно мнение, едно единствено отклонение за да се разминеш с целта. Именно за това трябва да бъдем професионалисти.
Тук вече изниква следния въпрос: “Как така щом има да се допълни е провал? Нали щом нещо може да се допълни и така да стане по хубаво значи е на прав път?”
Зависи от гледната точка и от конкретната ситуация. Примерно: Aко в една механична конструкция е пропуснат да се сложи един болт – може да се развали стабилността и да рухне – ето, това е провал. Само един-единствен болт е пропуснат, но когато се сложи конструкцията добива стабилност, проекта е завършен.
Обаче ако някой дойде и каже: „Ама на мен не ми харесва този жълтия цвят – по-добре ще е в синьо!“ – Това не е провал, а каприз. Това е виждане на другия човек през неговата си призма.
За това трябва да се прави разлика между несъществените и съществените неща, които спомагат за стабилността на проекта, без които задачката няма да бъде решена, нещо ще е пропуснато – нещо, което не сме видели, но след време ще се окаже съществено.
Разбира се, всички не могат да бъдат перфекционисти. Непрекъснато се стремим към перфекционизъм, но това е труднопостижимо. За това би трябвало да сме благодарни, ако някой друг забележи пропуск и ни каже – така успеха е благополучен.
Отказът е най-лесния начин, когато нещо не се получава. Ако ви споходят подобни мисли, спомнете си кой е казал: “Аз не съм се провалил. Просто открих около 10 000 начина, които не работят.”

Борислав