Една жадувана прегръдка

Тъжно е когато си сам на празника. И най-тежко е когато празнуват влюбените. Колко му трябва на човек в този живот,  може да оцени само когато е сам. Една прегръдка е най-желаното нещо.
Но пък човек, ако е мъдър трябва да използва всяко нещо за да се развива. Трябва да си зададе въпроси: Защо съм сам? Защо не трепва сърцето ми за никого? Защо сърцето на любимия/ата не трепва за мен?
Наистина трябва да преосмисли нещата. Дали любовта е само порив, страст фантазии или е нещо повече, като приятелство, взаимност, отдаденост или като абсолютната любов към всичко и всички…
Ако наистина една прегръдка дели човека от щастието, то би трябвало да е толкова достижимо.
И така, човек трябва наистина да използва самотата за да се замисли, да се опознае, да разграничи истински важните неща за себе си от тези, които са само звезден прах. Трябва да види какво не му достига за да е желан и да се усъвършенства в тази насока.
Истината, че за всеки влак има пътник е вярна.
Просто не се отказвайте от пътуването. То навярно тепърва предстои, и влака за него навярно след броени дни ще спре пред вас за най-вълнуващото приключение в живота ви.
А до тогава, захвърлете тъгата в ъгъла на самотата и работете неуморно върху себе си. Всяка лоша привичка трябва да отстъпи пред бунта на любовта. Всяка самозаблуда и илюзия, кошницата с големите очаквания, големия куфар със суета, всичко излишно в онзи ъгъл захвърлете. На това ново пътуване не ви е нужен този излишен багаж. Всичко, което ще е нужно на човекът който ви очаква, сте вие сте самите вие.
Една жадувана прегръдка.