Ако можех да върна времето
Всеки човек поне веднъж му се е искало да може да промени нещо от миналото. Някои го усещат просто като тъга, други се бунтуват изричайки тези думи. Но чувството е едно – безпомощност. А всъщност докато човек страда по нещо отминало, наистина спира времето. То за цикля и се връща отново и отново към онзи момент и вариациите са съвсем леки, но винаги се стига до същата развръзка. А всъщност времето всеки ден ни дава нов шанс да променяме нещата. Да, няма да е точно онова събитие точно по онзи начин, и именно в това е смисълът – да бъде различно. Защото, ако искаш да отидеш на ново място, трябва да тръгнеш по нов път, в нова посока, и най-вече с нови мисли и чувства. Само когато оковите към даден момент са напълно разрушени, може да се продължи и невъзможната мисия „Да върна времето назад“, просто вече ще е ненужна, защото във времето напред са нещата, които трябва да направим. Всеки бъдещ момент, ще се превърне в минало и ако искаме миналото да е хубаво, просто трябва да го направим такова сега, днес, утре.
Всъщност време не съществува. Всичко съществува едновременно и затова всичко е възможно. Така всички сме пътешественици във времето или просто пътешественици. Има само път. Не непременно напред, не непременно нагоре, не непременно логичен. Просто път. А пътят може да е прав или криволичещ, странен и не привичен. За да стигнеш на пред може да се наложи да се връщаш и поемаш по друг завой. Дори не е важно къде отиваш и кога ще стигнеш. Ти вече вървиш натам. Затова единственото важно е да бъдеш щастлив от всяка крачка, която правиш.
На добър път!
Й. Богомилова
Вашият коментар