Лицемерието се подхранва в нас от детството. Казва ни се не лъжи, но когато възрастните лъжат предават първия си урок  по лицемерие.
Освен това всички учтивости и любезности са лицемерие.
Двойния стандарт на оценяване, ние и другите също води до лицемерие.
Целия свят е една голяма надута лъжа
Аз също хващам себе си да лъжа . Бях шокирана да го открия.
Нищо, че минава в графата благородни лъжи. Неистина ли е, лъжа си е.
И кажа ли, че никога не лъжа, ще съм лицемерна, като тези лицемери, които ме отблъскват.
Затова и не харесвам комплименти и други такива, заради склонността на хората да се подмазват и така да се приближават до лъжата, преувеличавайки или пък казвайки напълно неверна информация.

Почти всеки човек, когато го запитат какво мрази най-много – отговорът е Лъжата.
Но представете си света ако всеки винаги изричаше истината и само истината.
Нямаше за има заблуди, нямаше да има и илюзии. Защото илюзиите са пак вид лъжи, от най-красивите. Нямаше да има фокуси, Нямаше да има кино и театър, нямаше да има художествена литература – защото какво е тя без художествената измислица. Нямаше да има фантазии, защото те са абсолютно не съществуващи за „нормалния“ човек неща.

Всъщност самата лъжа, не е нещо лошо, тя е част от истината. Фактически е трудно човек да не изрича лъжа.
Не само лъжата наранява, но и истината, и то пак защото е непосилно за хората да възприемат цялата истина, а само парчета от нея.
Затова информацията, която казваме на другите сама по себе си не е нито истина нито лъжа, тя е някаква част от истината валидна или на в дадения момент, място и случай. И е важно с каква цел я използваме тази информация, дали за да се облагодетелстваме егоистично и злонамерено или за да проявим добронамереност.

Самия факт, че абсолютната истина е твърде огромна, и често необозрима, означава че обикновено живеем с полуистина, а щом не е цялата истина, значи е лъжа-факти извадени извън целостта за определена „изгода“.

Наистина ли най-много от всичко мразите лъжата?
Или само част от лъжата, която наранява?

Истина или лъжа?

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!