Същност
Същността на нещата често остава неуловима. Усещаме я, но не можем да я опишем с думи. Придаваме й посредствени характеристики. А тези по-несъществени описания ни отдалечават и често отвличат от самата същност. Свикваме с тях и почваме да мислим за нея по този, по-неточен начин. Концентрираме се върху придобитото значение на същността и тя се превръща в илюзия, която вече е трудно да бъде достигната. Но понеже тя е дълбоко в основата си същност и се нуждаем от нея, настъпва едно хронично неудовлетворение.
Затова усети ли човек някакво хронично неудовлетворение в живота си, това е симптом, че се е отдалечил неговата същност. Трябва да спре и да помисли от какво всъщност се нуждае. Ако е нещо, което не може да се опише с думи, нека просто се довери на усещането за него. Нека се съсредоточи към тези неща, които го приближават към това усещане и му носят удовлетворение. Това пък е сигурен сигнал, че се приближава към истинската същност на нещата.
Й. Богомилова
Вашият коментар