Врата към друго измерение

Често прехода към друго измерение се изобразява като врата…Отваряш я … и си там… Но дори хората с развинтено въображение, които непрекъснато фантазират за други светове се „спъват“ точно в тази врата. Ама къде би могла да бъде, от каква материя, как се отваря…Търсят логика в нелогична материя. Има ли предел въображението? Има ли предел безкрайното? Но ежедневно, в много по-простички от фантастиката ситуации, ние също изграждаме врати. Врати помежду си, между желаното и достигнатото, навсякъде. Разделяме всяко нещо на малки кутийки и ги свързваме с врати. Така сякаш ни е по-лесно да възприемем трудните за нас неща. Но пък изграждайки тези стени и врати, те се превръщат в препятствия. Невидимите стени ни пречат да виждаме очевидни, стоящи пред нас неща. Стоим пред измислени от нас врати и ни е страх да ги отворим. А отворим ли ги, гледаме с почуда на видяното, сякаш то не би трябвало да бъде там.

Всичко, видимото и невидимото е едно цяло. Преградите са единствено в нас, и от нас зависи дали ще гледаме на тях като непреодолими препятствия или неочаквани възможности.

Й. Богомилова