Съкровищата

Всеки си има някакви съкровища, от джунджурийки до наистина скъпи вещи. Личната им стойност се определя от притежателят им. Той им дава статут на ценности. Но без значение каква е универсалната им стойност, собственикът им ги пази грижливо. Затваря ги в кутийки, в чекмеджета, в сандъчета с ключета в сейфове със сложен шифър. Често с години не ги поглежда. Топли го мисълта, че ги притежава. Но това притежание го прави уязвим. Ако ги изгуби, мъката която ще изпита би могла да го съсипе.

Ето например един притежател на красив, голям, бляскав, кърваво червен рубин. Той е най-щастливия човек на света. Когато с треперещи, облечени в меки ръкавици ръце посяга към него, вдига го внимателно и го поднася към светлината – душата му ликува. Но душата му се помрачава от мисълта, че разбойник би могъл да му го отнеме. Бързо го скрива в сейфа, заключва го и си отдъхва. Но през ноща в съня му сянка се прокрадва и разбива сложния код… И той хуква да провери дали не е истина. Отдъхва си. Било е само сън. Сменя кода с още по- труден. Връща се в леглото, но мисли още по-лоши не му дават да заспи. Ами ако го разбие с твърди, режещи пробиващи мощни инструменти…. Рано сутринта отива и купува още по сигурен сейф. Непробиваем. Но зъл магьосник се смее истерично в неспокойния му сън, отнемайки безценното му притежание с магия….
Притежава ли наистина този човек съкровището си?
Да, някой някого притежава, но колкото и да е абсурдно е обратното.
Скъпоценният камък си има роб.

Й. Богомилова