Много хора усърдно събират знание. Смятат, че натрупаната информация ще ги направи по-умни. Но натрупаната излишна информация, често разсейва, поражда ненужни страхове, интерпретира се по неправилен начин.

Нужно ли е безразборното трупане на количество информация? Прави ли ни това по-умни?

Всички знаем голямо количество пословици, поговорки, мъдри мисли и сме напълно съгласни с правотата им. Използваме и цитираме мъдро на точното място, пословици, поговорки, мъдри чужди мисли и цитати. Но това дали подобрява живота ни?

Освен, че се чувстваме по-умни, като цитираме мъдрости, дали наистина живеем мъдро… Просто си играем игра на думи.

Кефим се на  теми от рода на  60 съвета … 32 тайни на … 10 начина ...

Но понякога осъзнаваме само един съвет, само една пословица или поговорка, само един цитат или чужда мъдрост. Разбираме я по трудния начин и си казваме: А ето какво било, ето защо било…

Но защо трябва да е така? Защо целенасочено не се опитваме да осъзнаваме нещата, да ги опознаваме, не просто да ги знаем?

Защото е по-трудно. Но пък трудното, прави нещата по-лесни след това.

Не от знание се нуждаем, а от познание.

До тази пък мисъл достигнах аз… Някой ден може и мен да ме цитират. Но повече ще се радвам, ако нещата, които ви споделям стигат до съзнанието ви. Защото за мен не е важно, колко човека ще прочетат моите мисли, а колко ще ги осъзнаят и на колко ще помогнат да подобрят живота си.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!