Най-невероятния подарък

Дали си получил подарък или не…. Вече мина дългоочаквания ден. Вече знаеш какво е да получиш подарък или не. Ако знаеш какво е радост, знаеш ли каква по-голяма радост е да зарадваш? Ако знаеш какво е тъга, не би ли искал някой да е по-малко тъжен?
Аз получих неочакван подарък. Една жена от чужда страна. Грижливо беше подредила в кутия свои неща. Личеше че са пазени дълго, имаше от всякакви модни времена. Не исках да приема кутията. Мислех си че има някой който повече се нуждае от нея. Но напоследък разбрах, че няма случайни неща. И я приех.
Разопаковах я бавно. Опитвах се да не изпитвам любопитство. Да не очаквам нищо нито възхита нито разочарование. Вътре имаше още кутийки и пакетчета.
Отворих ги едно по едно. Имаше интересни неща, носещи аромата на далечна страна. Сякаш разгръщах някаква тайна. Нечий споменик. Кутията ми разказваше.
Така аз се „запознах“ с непознатата личност. Прииска ми се да се свържа и да и благодаря. Но нямаше как. На кутията нямаше обратен адрес. Затова просто мълчаливо казах „Благодаря“. Знаех, че това е достатъчно. Че тези думи ще стигнат до моята непозната приятелка.
Днес зная защо получих този подарък. За да разкажа тази история на вас. За да споделя това странно усещане. Не получаването…. А това неустоимо желание да дам. Нямам много. Но когато отворя „сейфовете“ в които пазя скъпи свои неща, и грижливо избера и подредя част от тях в кутия. И я изпратя някъде, неизвестно къде…. Вече ще зная какво е изпитала жената, която ми направи внезапен подарък.
Никога не е късно. Не е нужно и да е празник. Не е нужно да се изпрати по поща, подаръка от сърце винаги намира своя получател.