Делим се. Ежедневно се делим на все по- малки групички. Делим се по безброй признаци. Разделението е станало стил, стандарт, начин на живот. И ставаме по-слаби. Разделяйки себе си на късчета. Отделяйки се от другите с безброй стени и прегради.

Разделяй и владей, е мотото на най-великите диктатори. Явно безропотно се поддаваме на манипулацията на невидим диктатор.

Ами ако…
Ами ако аз подам ръка на един човек, с който ме свързва нещо, само едно нещо и то съвсем мъничко.
Ако някой ми подаде ръка и се свържем за нещо друго. Ако започнем да се свързваме, да си даваме шанс…. ще открием, че ни свързват и други неща.
И ще усетим сила, порив. Позабравената усмивка, ще се върне внезапно. Някъква налудничева радост ще ни изпълни отвътре. . .
Но той не иска да сме усмихнати, не иска да сме силни и ние послушно се делим, делим, делим….
Дори подкрепяйки един, го правим за да се разделим от друг…
Делим се и изчезваме, малко по малко…
Имате ли това усещане?
Значи нещо ни свързва…

Й. Богомилова


Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

, , ,