Някои хора са различни от другите по някакъв признак. За тях е трудно и непосилна тази отличаваща ги от другите черта и биха били щастливи да са незабележими. Други пък, искат да се различават и правят какво ли не за да го постигнат, дори това да не е в добра светлина.
Всички си приличаме по нещо но и сме уникални с нещо. Светът е шарен с всеки един от нас. Трудно е човек да намери баланса между себе си и останалите. До каква степен да се слива с тях и кога и как да изпъква. Има неща, които можем да променим и други които са неизменни дадености. Който се вълнува от едната или другата страна на този въпрос, трябва хубаво да помисли, защо иска да промени положението си в обществото, какво ще му донесе това и какво ще изгуби едновременно.
Различни сме дори в приликите си, еднакви сме с това, че сме различни.
Ако нещо може да се промени, важна е причината, която го предизвиква и резултата, който ще настъпи след промяната.
Аз самата не мога да отговоря на този въпрос с „да“ или „не“. Понякога съм абсолютно незабележима, и изведнъж ставам център на вниманието.
Защото ми е трудно да скрия своята уникалност или пък от желанието си да бъда забелязана. Но вече не ме вълнува този въпрос. Защото се чувствам добре и в двата случая. Може би накрая съм успяла да намеря баланса.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!