Да се работи в екип не е лесно. Това е едно от най-трудните неща. Защото екипа се състои от различни личнности, всеки със своя индивидуализъм. Ако работи сам– няма кой да им казва кога да работят и кога да почиват, никой не ги кори когато сгрешат, не се съобразяват с чуждите мнения и капризи…И успеха или загубата си зависят само от него. В историята има много успели индивидуалисти. И те са доказателство за този начин на работа. Обаче…това е само “Върхът на айсберга”. Те са от групата хора, които наричаме гении. Но на повечето, дори много талантливи и всестранно развити личности, нещо не им достига за да достигнат бляскав успех. И ако не се намери как да се запълни тази празнота, таланта напразно се похабява в много напразни усилия.
Някой би възразил, има изобилие от преуспели хора, примерно в областта на шоу бизнеса съвсем сами. Певци, актьори, шоумени. Но това е само на пръв поглед. Зад блестящата визия и успех , стои екип от професионалисти – имиджмейкъри, гримьори, стилисти, дизайнери и т.н
Освен това за по мащабните идеи, просто е непосилно да се постигне успех само от един, дори и гениален човек. Но с добър екип, успехът е гарантиран.
И тогава тази група от хора, всеки добър в своята област трябва да съчетае своята индивидуалност, със съобразяване с останалите от екипа с техните мнения, капризи и желания. Но нали си знаете – всяка монета има две страни. Именно в това е разковничето…Да могат да се виждат положителните страни. Да може нещо, което е трудно и дори неприятно – ние да го превърнем в нещо добро, което да ни помогне да успеем.
Тогава работата ще успее, ще бъде свършена по-бързо. По-бързо ще бъдат преодолявани трудностите. Защото повече хора ще мислят над този проблем и ще могат да го виждат от различни гледни точки. В това е богатството, което трябва да бъде споделено. Всеки човек е индивидуален и има потребности, способности, желания, които в никакъв случай не се покриват едно към едно с другите. Но когато са подчинени на обща идея – трудностите и проблемите се преодоляват задружно. Единия ще може едно да прави, а другия – друго. И след правилното разпределение на труда – проблемът бива решен и целта постигната.
Индивидуалните претенции отстъпват на индивидуалните способности.
Единият знае едно – справя се и се ориентира отлично в дадена област. Другият съответно е добър в друга област на познанието. И така заедно стават екип, който прави всичко или почти всичко, което ако го правеха поотделно – би ги забавило и не биха се справили толкова добре.
И когато партньорите се наблюдават, как другия с лекота прави нещо, което е трудно за нас самите, понякога не оценяват собствения си труд, който всъщност е най-ценното. Защото щом си в екипа, значи си нужния елемент от него.
Екипа трябва да се справи не само с координацията помежду си, но всеки от него макар невидимо, довежда целия си останал свят – емоции, проблеми, взаимоотношения с близки и непознати. Това би могло да се вземе за минус, но всъщност е плюс. Защото ако е един човек, ако е зле…..няма кой да му помогне, кой да го замести. А когато са екип, докато се оправи има на кого да разчита, ако се разсее има кой да види грешката му.
Важен е и броя на хората в екипа. Ако е твърде голям е възможно да излезе извън контрол, както и ако не достигат хора. За всяка дейност трябва да се намери оптималния брой.
След качеството на професионализма и доброто допълване, другото важно нещо е екипа да е от позитивни личности. Това, няма да разпилява творческата енергия за изясняване на глупави недоразумения, кой колко дал, как бил оценен или недооценен, нито пък колебания, че възникнал проблем вещае провал. Такива неща дърпат назад работата и я обричат на неуспех.

Затова на всеки екип пожелаваме да се състои от уравновесени, позитивни професионалисти!

Автор:
Утро.бг

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!