Имаше един период в който бях много тъжна. Направо си бях в една бездънно дълбока депресия.  Не виждах спасение, но нещо ми казваше, че има такова.  Мислех си: Ех, да има кой да ми повтаря, че ще намеря изход, че ще се оправя, да ми се усмихва и да ме подкрепя. Но хората са заети, кой ще се занимава с една объркана от собствените си страхове жена.  Затова си измислих нещо, като някой който да ме подкрепя.  Изрязах си десетина  малки картончета 2*1 сантиметра и ги надписах: Усмихни се, Успокой се, Ще се оправиш, Всичко ще е наред  и т.н. Разбърках ги сложих ги в едно калъфче и в джоба. Всеки път когато ставаше много непоносимо, си дръпвах едно и прочитах какво се е паднало. Действаше. Бях си станала сама приятел на себе си. Налудничаво. Но колкото и да е странно и лудо, по-добре от колкото ада на страданието.

Й. Богомилова

spokoduhsmile

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!