Сезона на дъжда

Това практично приспособление, все по често намира място в чантите ни. Дъждът е характерен за сезона и предвидливите и недъждолюбиви личности се застраховат. Когато има и вятър често чадърът остава безполезен, обърнат назад а ние мокри, но и за това е измислено решение. Този модел чадър, устоява на порива на вятъра.

червен чадър против вятър

За мен есента е любичият ми сезон, леко носталгично-плачлив, но много романтичен

 

 

чадърНякога много отдавна, когато бях безгрижно хлапе си имах весело чадърче - синьо на бели маргаритки.

Студените капки дъж безпомощно се плискаха в дъждовните локви, без да могат да ме достигнат.

А аз щастлива тичах под дъжда с моето винаги синьо небе над главата си....чадър, пъстър, щастие, позитивно, настроение

още забавни чадъри

 

История на чадъра

Съществува голям спор коя страна е родина чадъра. Според някои египтяните са първите използвали чадъра - още през 1200 г. пр.н.ер. когато Египетските благородници излизали навън, робите им трябвало да вървят с тях и да носят слънчобраните им. Римляните също използвали слънчобрани за да се предпазват от слънцето .Всъщност, Китай пръв е открил чадъра.Историята му в страната е над 3500 години. По време на династия Вей (220г.-265г.), чадърът се е използвал, като символ на обществено положение. Чадърът на императора е бил голям и жълт и символизирал покровителството над народа, а  за различните длъжности в империята, чадърите съответно се отличавали по цвят и размер.

В Китай има две известни и интересни истории затова как е открит чадъра:

Според първата, преди около 4000 години, едно момче вървяло по време на силен дъжд, за да се предпази от дъжда, то сложило голямо лотосово листо върху главата си. Дъждовната вода не се задържала върху листото, падала на земята и момчето останало сухо. Видели това,  хората направили първия чадър, който много приличал на голям лотосов лист.

Втората история е още по-популярна, за нея съществуват и писмени доказателства. Съпругата на най-известния в Китай майстор-дърводелец Лу Бан, Юн, била много умна и също като съпруга си добре познавала дърводелската работа. Когато Лу Бан работел извън дома, тя винаги приготвяла обяд и го занасяла на съпруга си. Обаче когато настъпел периода на дъждове, Юн винаги пристигала мокра. Така че дърводелецът Лу Бан построил няколко павилиони покрай най-големите пътища, та хората да се крият в тях, когато вали дъжд. Но проблема останал. Един ден Юн казала на Лу Бан: „Колко ще бъде хубаво, ако имам един павилион, който мога да нося със себе си." Думите й вдъхновили Лу Бан и той изрязал парче плат с формата и размерите на покрива на павилион, монтирал му дървена дръжка и механизъм, който позволява на плата да се сгъва и разгъва, така бил открит първият чадър в историята на Китай. Той бил наречен " Покривът, който винаги е с нея", но също го наричали и „подвижна къщичка". В началото тежал 1 кг и заедно с ветрилото.

Постепенно чадърът е започнал да се използва и за защита от слънцето, но задълги векове се е считал за символ на власт. От Древна Персия са останали скулптури на господари, чиито роби им държат чадърите и ги пазят от слънцето. Само императори, царе и фараони са притежвали подобен аксесоар. В древен Египет се е изработвал от палмови листа и птичи пера, украсен с брилянти и злато - отново лукс, достоен само за фараоните и царете. Кралят на Бирма пък притежавал чадър от 24 купола и така получил прозвището "Повелителят на 24-те чадъра." От Изтока той стига до Елада, а по-късно и Рим, където го използват предимно жените. Едва през 17 в. във Франция влиза във всекидневна употреба под името “парасол”, защото предпазва от слънцето. Тогава чадърът се превръща в моден аксесоар, а французите го украсяват с ресни и рюшчета. Мария-Антоанета се разхождала с първия дизайнерски чадър със спици от китайски пера и имала специални носачи. Най-пищните и разкошни модели са от времето на Людовик XIV. У нас първите писмени доказателства за чадъра са от песента "Татари набеждават мома Тодора". За първи път чадърите връщат най-първоначалната си функция - за предпазване от дъжд, през 1750 година в Англия.

Постепенно чадърът по света и у нас започва да придобива чисто практическото си значение и старите значения отпадат. Днес се изработва от водонепропускваем синтетичен материал, като найлон или полиамид. Надява се на метални, пластмасови или силиконови пръчки, които след това се прикрепват към дръжката. Той притежава и различни разновидности. За класически се счита двойно сгъваемият, черен и с извита дръжка. Има дълга дръжка, около един метър, тип пръчка с голяма периферия за силен дъжд. Смята се, че той е една от запазените марки на стилния мъж, почти колкото бастунчето в миналото. Тройно сгъваемите пък са удобни за носене в чанта. Те са и значително по-леки, което ги прави по- подходящи за жени.

Цветовете на чадърите се характеризират с още по-голямо разнообразие. Много от дамските чадъри са пъстри, с цветя. Като по- лесни за съчетаване с дрехите са едноцветните чадъри. Мъжките пък са в по-тъмната гама от цветове – тъмно сини, тъмно зелени или черни. За мъжете се препоръчват и карираните десени. Детските чадъри са предимно шарени в светли цветове. Голяма част от тях са и с любимите на малките герои от анимационни филми и приказки.

Любопитно от живота на чадъра е, че той например е първообраз на подвижния покрив на кабриото при автомобилите. В САЩ пък е една от защитите от улични нападения - с копче едновременно се разпръсква газ и се задейства вой на сирена. Към най-шантавите приумици спада чадърът-въдица. Най-новото чудо в областта на технологиите е хибридът между чадър и акустична система. В него е монтиран плейър, който се управлява с бутони върху дръжката на чадъра.

Най-скъпият чадър е на стойност 50 000 долара и е изработен от италианската луксозна марка за мъже “Billionaire Couture”, основана от небезизвестния Флавио Бриаторе. Изработен е ръчно от крокодилска кожа, специално третирана за водоустойчивост.

 Чадърт е винаги сврян в някой ъгъл, но той е неизменен спътник в живота. На него някои гледат като на красив аксесоар /истинските дами имат по един за всеки кстюм, шлифер и палто/, други - на необходимост при дъжд, сняг, а и слънце. В Англия и

У нас първите писмени доказателства за чадъра са от псента „Татари набеждават мома Тодора” :

... Открал я йе рус войвода, дренлиата, сам агата; префърли я през бел Дунав в чаирето, ливагьето. Там опнаа три чадъра, три чадъра, три миндера: един чадър бели чадър, други зелен, други румен...

Съвети за съхраняване на чадърите:

Мокрият чадър не се оставя сгънат, но и не бива да се разгъва напълно, за да не се разтяга материята, особено, ако е коприна.

Най-добре е да се чисти с вода, в която е разтворен малко спирт. Търка се с мека четка. Може да се използва само памук, напоен със спирт.

Черните чадъри трябва да се чистят с четка с черен/тъмен чай.

Прахът и насоената мръсотия се третират с мека четка с препарат за чистене и пране на копринени и синтетически материи. Най-ефикасно обаче е накисването във вана с температура на разтвора 35-45°С. 

За освежаване на цветовете след пране може да се мине с гъба с оцетна киселина и разтворен да се суши на въздух.

Пазете ги на сухи места при температури под 35 и над минус 10 градуса.

Малко красиви, забавни и невероятни чадъри:

източник1 и източник2