Стил » пособия, Стил на хранене

Култура на храненето

публикувано от:  на април 9, 2010 няма коментари

Храненето е дейност, която човек извършва по няколко пъти дневно. Има ли смисъл да се говори, как трябва да се яде?
Като се има в предвид какъв брой хора имат здравословни проблеми, това е показател за нездравословен живот и в частност нездравословно хранене.
Но какво общо има тук културата? Във всяка култура по света и през времето стила на хранене е една от основните части. Древните хора много по-добре са осъзнавали връзката между щастливия живот и храненето. Културата на хранене се е образувала от ред фактори. Видове храна, която е била достъпна, климат, социални слоеве на населението, вяра.

Преди да разгледаме историческите факти по темата, искам да споделя радостното си наблюдение, че все повече хора осъзнават необходимостта да се хранят разумно. Да си припомнят забравеното старо и доколкото е възможно да го съчетаят със съвременните продукти и нрави. Проблема е, че това се използва комерсиално от безброй фирми за храни и добавки, повечето недоброжелателно.
Затова трябва да се внимава без това да стане мания. Най-добрия критерий дали се храним здравословно е как се чувстваме и как изглеждаме.
Ако източните норми на хранене се завръщат с нова сила, то е защото храненето е наистина естесвено. Ястията са красиви, прости и колоритни. Храненето е бавно, осмислено и с благодарност. Така не само физически засищаме глада си, приемайки физически и химически храната, но се храним със всичките си сетива и засищаме и душата си.

Странен е факта, че колкото „по-цивилизовано“ е едно общество повече се отдалечава от храната. Приборите я държат далече от ръцете. А контакта ръце уста си има свое естествено значение. На върха на пръстите се събира енергия, която не се предава през метала на прибора. Някои твърдят че на възглавничките на пръстите има и някакви ензими за добро храносмилане. Етиката на хранене се е въвеждала в противовес на варварското тъпчене по празниците. После се стигнало до друга крайност да се смята, че да се храниш с удоволствие е чревоугодничество. Баланса е правилното решение. Всеки сам за себе си трябва да прецени, как да се храни за да се чувства хармонично, когато е сам. Когато е в обществото е хубаво да се съобразява с традициите, които спазват. Ако пътува в чужда страна или посещава домакини с друга култура на хранене, е добре предварително да я изучи. А ако попадне не недейно, най-добре е да наблюдава другите и да помоли домакина да му обясни как се прави. Във всяка култура е въпрос на гостоприемство да се въведе новодошлия в традицията.
Да се храниш сам или в компания е различно усещане. Споделяйки с други радостта от красиви и вкусни ястия, хапвайки бавно с приятна музика и разговор, обогатява и разнообразява , акта на приемане на храната. А в къщи сам да си приготвиш нещо и да му се насладиш е съвсем друго. Трябва да се внимава и какъв пример се дава на децата. Те се учат като подражават. Не на последно място е и хигиената на хранене. Храната е нещо свещено и при всички народи през всички времена ръцете се измиват преди да се посегне към нея. В чисти съдове, подредени красиво. Приготвени с чисто съзнание от гняв и омраза, влагайки много любов и хранейки се с благодарност е много по-ценно и „културно“ от всякакви светски ритуали.
Първите сведения за етика на храненето са египетски папируси, писани от чиновника Птахотеп. В Светото писание може да се намерят много съвети как да се храним смирено. И следващите писмени източници за нормите на хранене са писани от монаси. Еразъм е написал книгата „Към гражданите“ и се приема за първата книга за култура на храненето. За САЩ първата книга по темата е на Джордж Вашингтон, а съвременните автори са жени- Емили Поуст.

Първобитните хора са се хранели с каквото намерят, плодове и дивеч. Да си ловец или жертва – границата била твърде крехка. Лапали са набързо, оглеждайки се съвсем като животни. Това може да се види днес при човекоподобните маймуни. След като открили огъня и с усъвършенстването на сръчността, живота постепенно се променил. На сигурно край огъня, можели да се хранят по-спокойно, а сготвената храна била по-вкусна и лесна за дъвчене. Постепенно хората започнали да отглеждат растителни култури и животни. Ястията ставали по-сложни и разнообразни, като вече се ценели и вкусовите им качества. Успоредно с това се развивал и начина на хранене – от край огъня, през чергата върху която поставяли храната, софра и накрая маса. Същото е и с покривката за масата. Първо се сервирало върху дървената маса, после за разкош се слагали покривките, но хранещите се бършели по тях и така измислили по малки парчета плат – салфетките някъде през 17 век.През последните столетия се развили и приборите за хранене. Изключения правят китайските пръчици Куайдз , които се ползват от 2000 години.
Често ножа с който се режело месото служел и за набождане. Много по- късно за да се различава оръжието от ножа за хранене неговия връх се е заоблил и се режело само от едната страна. За вилиците казват, че са измислени от италианците, за да могат по-удобно да похапват спагетите. Едва ли може с точност да се проследи хронологически и на всякъде как и къде какъв прибор е възникнал но днес пълния набор за хранене е толкова голям колкото можели да си позволят само заможните хора и през 19 век вече храненето било цял сложен ритуал.

Толкова да ви е вкусно, че да си оближете пръстите!
Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 849 пъти


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!



Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!