Слънцето тази нощ не изгря

а бе изгрявало толкова пъти

надвисна в душата ми тъмна луна

да хвърля сянка над пътя ми


Но светлата пепел опари нощта

и мрака заслепен се отдръпна

и наранената моя душа

по жаравата плахо пристъпи



Слънце изгря от пепелта

Будна срещнах бликналото утро

да пия жадно светлина

от извора на неговата мъдрост.

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 105 пъти