Креативно мислене

Тази дума влезе в речника ни отскоро. Някои хора го свързват със създаването на причудливи, абстрактни, впечатляващи, но общо взето неизползваеми модели из разни раздели на изкуството.
Може би е така, защото има криза и в изкуството. Вече всичко е правено, взаимствано, комбинирано и само и само да е ново, често е съвсем, направо изчанчено и дисхармонично. Креативното мислене не е това на всяка цена да се създаде нещо невиждано досега, а е способността да се поглеждат нещата от друг ъгъл.
Създаването на нови форми е в реда на нещата, част от етапа да се роди нещо интересно в изкуството. Много еднодневки изгарят в пламъка на творческото търсене.
Освен това днес изкуството е много достъпно, и всеки си мисли, че е за него.
Както от футбол и политика, така и от изкуство разбира всеки.
Всъщност във всеки човек е заложено творческото начало. Всеки си има на някакво ниво способност да пее, танцува, рисува или нещо друго свързано с изкуството.
Освен това изкуството има две страни. Творец и публика. Твореца без публика, която да го разбере и оцени, е просто самотен ексцентрик.
Проблема е, че в достъпността, се понижава качеството на културата.
Смесва се в едно и ценното и кича и комерсиалното.

Но надежда има.
Културата и изкуството тепърва ще се възраждат. Колкото и да се смазва творческото мислене, то си върви по свои пътища и точно то изважда от релсите на праволинейността.
И надеждата идва от най-малките обитатели на планетата. От тях можем да се научим, на истинска, простичка и чиста креативност.

Й. Богомилова

креативна колекция