Винаги ли е имало бански?

В рая не е било нужно да се носят дрехи. Не е било цинично и неморално. Адам и Ева са се разхождали в красивата градина без да се срамуват от телата си. Когато опитали от забранения плод, те изпитали съмнение и срам. Дали телата си са искали да прикрият или чувството си за вина? Но от смокиновото листо насам, потомците им се обличали все повече дрехи за себе си, все повече срамувайки от телата си, смятайки ги за нещо пошло.  Всъщност физиката на телата не се е променила, промяната е вътрешна. Колкото повече дрехи се слагат, толкова повече тялото се отдалечава от естествения му вид. И все по трудно е разсъбличането му.

Но и това започнало да се случва. Дали защото тежестта на дрехите станала непосилна или по друга причина. Но малко по малко те започнали да се олекотяват. Като всяко отпадане на някой елемент предизвиквал скандал.

И едно друго естествено човешко занимание предизвикало немислимо разсъбличане. Къпането, пък макар и в река или езеро имало само хигиенна цел и затова си оставало самотно занимание. През втората половина на XIX век обаче в Европа станало много популярно лечението с минерална вода. Заможните дами и господа се стичали към първите СПА курорти – Баден-Баден и Карлсбад и се появила необходимостта от специално облекло, с което да се появяват в публичните къпални.

Първите бански почти не се различавали от роклите по това време – имали корсаж, кринолин и дълга пола, но били ушити от тънка и бързосъхнеща материя. На всичкото отгоре дамите влизали във водата с обувки и шапка. Ако видите подобна картинка днес, бихте си помислили, че виждате платноходка. Пищните костюми обаче имали за задача не само да пазят благоприличието, но и белотата на женската кожа.

Спорен е въпроса кой точно е създателят на банския костюм, но и това едва ли е от значение. Днес на плажа хората не се свенят да се отпуснат край шумящите вълни.

Твърси се, че  създателката на първия бански е  австралийката Анет Келерман, която през 1907 г. ушива сценичен костюм от трико. Костюмът бил предназначен за водния водевил „Къпещата се Венера“, станал по-късно основата на синхронното плуване.

В началото на XX век се появила нова тенденция – увлечението по спорта, в което се включили и дамите. В резултат на това полата в банския костюм била заменена от панталонки, който макар и под коляното вече очертавали най-привлекателните места на женското тяло.

1934 г.Публиката за пръв път вижада бански, които показват коремчето на жените.

През 1946 година френският инженер Луис Реар разработил дизайн на женски бански костюм от две части. Той взаимства идеята си от изображенията на гръцки атлетки върху керамични съдове от 1400 г. пр.Хр. Реар бил сигурен, че ще скандализира публиката, и търсел подходящо име за приумицата си. Имал нужда от нещо дръзко, екзотично, което веднага да привлече вниманието към себе си. Четири дни преди Реар да покаже новия модел в Париж, американската армия провежда ядрени опити на необитаем атол от Маршаловите острови в Тихия океан, известен под името Бикини (Bikini Atoll). Хрумва му, че двете парчета плат могат да предизвикат експлозия, не по-малка от експлозията на една атомна бомба.

първите монокини

1951 год. Моделът Мишелин Бернардини се снима в първия бикини-бански. Тези снимки са шок за обществото.
Въпросът в полза на максимално разсъбличане на плажа бил решен едва тогава, когато през 1964 г. списанието Sports Illustrated пубикува на корицата си Бабет Марч в белоснежни бикини.

Днес  красавиците по монокини все още се поглеждат осъдително от дами, които завиждат на изкусителните  им тела. Какво ли следва? Това ли е кратката история на банския?
Ето съвремените тенденции:

Ето хита на сезона: Бански прозрачен за слънцето

Къс лятна коприна

Слънчево тату

Безопасен плаж