Акордите на виното в Kose Wine House
Красив концерт се носеше сред очарованието на нощта на 28.07.2011 г. в Kose Wine House във Варна … концерт на виното с главен изпълнител Иво Върбанов, който е най-добрия музикант сред винарите и най-добрия винар сред музикантите.
Покана бяха получили всички, които желаеха да се потопят в разкоша на музиката и сред очарованието на ефирните облекла на виното, което беше подбрало най-изисканите си кехлибарени, розови и алено-червени одежди. Всеки гост носеше своите истории, приключения и усмивки, но тази вечер бяха вълшебни герои в приказката, сътворена от акордите на виното. Вълшебни приказки носеше и Иво Върбанов, за които той разказа в специално интервю за www.utro.bg :
Разкажете ни повече за себе си?
- Роден съм преди 38 години в град Плевен, по професия съм музикант. На 8 годишна възраст заминавах с майка ми за Италия, където тя работи също като музикант. Завърших консерватория в Италия, в последствие заминах в Англия да специализирам пиано в Royal Nothern College of Music и Royal Academy of Music. По настоящем живея в Лондон и работя на свободна практика като класически пианист. Занимавам се с концертна дейност – свирил съм в Европа и Америка, освен това и преподавам. Преди няколко години стартирах един проект, свързан с моето хоби да колекционирам вино. Реших, че ще бъде интересно да инвестирам пари в правене на лозе в България и така започнах тази втора дейност, свързана с производство на вино.
В този момент ли се появи страстта ви към виното?
- Всъщност тя е свързана с факта, че съм израстнал в страна, която има висока винена и хранителна култура – Италия. Освен това и контактите с хора в Италия, свързани с този свят, спомогнаха за захранването на интереса ми към виното. В последствие и в Англия бях сред кръг от хора, които обичат да консумират вино. Малко по малко започнах да чета специализирана литература, свързана с виното и да колекционирам бутилки.
Каква е идеалната симбиоза между виното и музиката?
- Според мен музиката и виното са различни, но същевременно имат и общи черти. Бих казал, че виното може да прилича на музиката, не обратното. Прилича в аспекта на това, че виното може да е и изкуство, т.е. да е нещо, което да има високи постижения и освен да е продукт, който да се консумира заедно с храна и приятели, може да има по-задълбочен елемент на емоционално-интелектуално съдържание, което се усеща при по-специалните и по-сериозни вина.
Дали според вас музиката спомага по някакъв начин виното да стане по-добро?
- Възможно е музиката да има влияние върху виното и лозята. Правени са експерименти с пускане на класическа музика по средата на лозя и в изби, където се съхраняват вината. До този етап не може да се определи точно дали има влияние, но не бих се очудил в последствие по научен начин да се изследва тази връзка и да се каже дали има разлика.
Разкажете повече за мястото, където са разположени лозята ви? Защо точно Южен Сакар?
- Преди няколко години започнахме търсене на подходящо място за насаждане на лозя. Бяхме се насочили към няколко района в България, които имат оптималното съотношение на почви, климат и условия за правене на качествено лозаро-винарство. След време стигнахме до заключение, че именно Южен Сакар е едно от най-подходящите места. Като следствие на това много винени производители също последваха нашия пример да садят там. Бяхме първите, които засадихме лозя до село Изворово на 14 км от Любимец, но в съседните села има насаждения и от преди това, има и много други изби, опериращи в този район в момента.
Какви са сортовете, които използвате?
- Предимно са международни, имаме идеи и за български сортове за в бъдеще, но на този етап не сме избрали точната концепция за това.
Ако трябва да сравните виното с вълшебна приказка или приключение, какви ще бъдат те?
- Ако става дума за вино, което аз харесвам например италианския сорт Aglianico – този сорт напомня повече на митологична приказка, свързана с гръцката митология. Има вина, които може да се каже, че са доста по-интуативни, по-наивни – тях бих свързал с приказки и разкази, които са по-опростени, но има и вина, които са много по-комплексни и структурирана – тях бих асоциирал с приказки, които са по-многопластни, много по-разнообразни като съдържание.
Пътували сте и сте живяли извън България, може ли да се каже, че пътуванията ви вдъхновяват в ежедневната ви работа – и във виното, и в музиката?
- Аз съм доста космополитен като характер и като дух. За добро или за зло съм човек без корени, т.е. чувствам се комфортно на много места. Всяка обстановка винаги има плюсове и минуси, според мен човек трябва да усети възможно най-доброто от съответното място, на което се намира.
Вие лично с кого и къде бихте изпили с удоволствие хубава бутилка вино?
- Първото нещо, което бих се сетил, е че бих изпил хубава бутилка бяло вино Шасан Монраше с жена ми, може би в някое интересно кътче на Южна Италия. Приятно място би било някъде на открито. Едно от спонтанните отваряния на бутилка вино с жена ми беше в Йосемити парк – Калифорния, където бяхме отседнали в един къмпинг на палатка. Това беше част от сватбеното ни пътешествие и бяхме разпределили времето така, че една част бяхме в хубави хотели, една част на палатка, за да има разнообразие и да не бъде всичко еднакво. По това време в къмпинга нямаше електичество, взехме си парчета пица за по долар, долар и нещо, отворихме една много скъпа бутилка вино – в порядъка на 80-90 долара, бяхме си взели и професионални чаши за вино – не пластмасови. Доста хора, които минаваха и ни гледаха, казваха: „Ето това е живота”. Това е случката, която си спомням като нещо по-екстравагантно и запомнящо се.
Какво бихте посъветвали българските производители на вино?
- Първо бих ги посъветвал да внимават много с инвестициите, които правят – да не са непропорционални на реалността в България, т.е. да внимават какви проекти създават, дали реалния консуматорски капацитет на страната може да поеме количествата, които се произвеждат. На второ място самите те трябва да са добри консуматори на вино, т.е. да не виждат виното като продукт с финансов потенциал, защото виното е lifestyle, то не е само алкохолен продукт.
К. Герчева, Юли 2011 г.
Снимки: Мартин Дралчев
Статията е прочетена 492 пъти
Вашият коментар