Стил » музика

Български народни танци

публикувано от:  на септември 22, 2011 няма коментари

Българските народни танци и хора се отличават със своето многообразие, което е породено от различните начини, място, време, съдържание, сложност, външна форма, темпово отношение и вида на съпровода и други. Според своя стил и характер българските танци се класифицират според етнографската област, от която произхождат. Границите на тези области са съвсем условни, защото те си влияят една на друга, а също така има танци които се практикуват в цялата страна независимо от това че носят белега на конкретен регион. Според този признак танците се класифицират в шест големи групи, които отразяват регионалния произход на отделния танц или хоро.

  • Тракийски танци

Тракийската етнографска област се простира на юг от централна и източна Стара планина, на изток от Рила и Ихтиманска Средна гора, на север от Пирин, Родопите и държавната граница и на запад от Черно море. Условно областта се разделя на западна, източна и Странджа. Тракийската низина е характерна със своето плодородие и благоразположение на природата. Това неимоверно се е отразила върху характера на тракиеца. Той е спокоен с широка душа, добродушен с весел нрав. Тези особености на характера на населението в тази област са дали отражение при формирането на танцовия фолклор в този регион. Тракийските народни танци се различават от танците в другите области. В женските и смесените хора темпото е най-често умерено. Мъжките танци са характерни с по-бързо темпо, но то често се редува с забавяне, което цели да се даде време за отдих на танцуващите. Основен стилен белег е пружинирането. То се изпълнява меко и плавно от жените и по-кратко от мъжете. Танците от Тракия се отличават с голямо разнообразие. На водените хора в началото на хорото, наречено “баш” и в края наречен “куйрук” обикновено се залавят най- добрите танцьори. Посоката обикновено е вдясно или се играе витообразно. По сложност тракийските танци варират от най-простите до най-сложните многофигурни мъжки хора. В темпово отношение те също се движат от бавни и умерени до много бързи. От танцовите елементи най-голямо разпространение има “Тракийката”, която се играе от мъже и жени в различни варианти и посоки. Понякога преди и след нея се добавят и други елементи и движения. Най-често това са различни видове “ходове”. Друго популярно движение за тази област е “Трополи”. То се играе в различни варианти, като по-често се изпълнява от мъже и много рядко от жени. Когато тракиецът “трополи”, той сякаш разговаря със земята. Женските хора в Тракия най-често се играят на вокален съпровод от самите участнички в танца. Това са прави хора в тактов размер 2/4, както и в 5/16 с втори удължен дял и 7/16 с трети удължен дял. Играта на тракийката се отличава със сдържаност и свенливост, но в никакъв случай скованост. Мъжките хора са “водени” и най-често на “леса”. В началото воденото хоро е заедно с жените, а след това се откъсват и заиграват на “леса”. Тези хора са много разнообразни и богати откъм танцови движения. Един от най-популярни и красиви танци е “Трите пъти”, който се изпълнява в тактов размер 2/4. Смесените хора се играят навсякъде в Тракия. Най-често срещани хора “правите”, играни най-вече като “водено”. Залавянето е смесено или разделно-смесено. Музикантите обикновено са в средата на кръга или полукръга. Хорото започва в умерено темпо и постепенно се забързва, като с по.енергични движения се влиза навътре към центъра на кръга и се връща назад. Голяма част от тракийските танци спадат към жанра на с художествено-развлекателна функция. Те се изпълняват на различни празници и събор. Други спадат към обредния жанр – при коледуване, при лазаруване, буенек, великденски и гергьовски хора, както и свързани със сватбените тържества.

  • Родопски танци

Родопската етнографска област се покрива от географската област на Родопа планина. Условно тази област може да се раздели на източна средна и западна. Хората тук са съхранили в голяма степен битовата традиция на българина, независимо ат факта, че голяма част от населението е било насилствено помохамеданчено. Суровите условия на живот в планината продиктувани от метеорологичните особености определено са оказали влияние върху танцовия фолклор на родопчанина. Ниските температури налагат използването на топли дрехи, което налага танците да бъдат в по-умерено темпо и по-малко разнообразие на движенията. Основната форма е кръг или полукръг. Преобладават мъжки или женски хора. При разделно-смесените залавянето между мъжката и женската част става посредством кърпа или за длани. Движенията са характерни с по-широка стъпка с разтворени крака. В играта на мъжете се наблюдават повече клякания и коленичене като тежестта често остава само върху единия опорен крак. Женските хора се отличават със сдържаност, като изпълнителките са сгъстени и по време на игра не се разреждат. Танците са умерени или бавни и стъпването е предимно на цяло ходило. За по-голяма изразителност на играта се използват и подскоци но те са ниски и сдържани. Играе се предимно на вокален съпровод на един глас. Мъжете също участват в пеенето, като хороводните песни са в най-разнообразни тактове. Най-много са мелодиите в тактов размер 2/4. От народните инструменти най-често се използва родопската каба гайда.

  • Пирински танци

Пиринската етнографска област включва в границите си територията около град Благоевград. Обособените подобласти са Благоевградска, Санданско-Петричка, Гоцеделчевска и Разложка.  Пиринските танци носят наименованието си от Пирин планина. Те са силно повлияни от съседните етнографски области и от гръцкия фолклор. Най запазени от странично влияние са танците около Петрич и Сандански. Край Гоце Делчев се забелязва влияние от родопския, тракийския и гръцкия фолклор. Шопските танци са оказали най-голяма влияние върху хората от Разложкия дял. В женските хора преобладават провлачени стъпки с много пружиниране и ниски подскоци. Темпото е бавно до умерено бързо. Най-често използвания хват е за длани със свити лакти. Съпроводът в повечето случаи е вокален. В мъжките танци изобилстват стъпки с дълбоки пружинки, приклякания, въртения и коленичене. Темпото често преминава от бавно към постепенно забързване. Стегната носия позволява да се правят движения с по-голяма амплитуда. Стъпванията се отличават с особена тържественост, която се подчертава и със задържане в определена поза. Най-често срещаните хватове са за рамо, за длани и за длани със свити лакти. Не малка част от населението в тази област е българомохамеданско, но пиринските танци не са повлияни от ориенталския фолклор. За съпровод освен местните песни се използват и характерните за този край инструменти – зурна, тъпан, гайда тамбура и др.

  • Шопски танци

Шопската етнографска област включва условно територията заключена между Ихтиманска средна гора, Рила, Осоговската планина, сръбската граница и Стара планина. Най-характерният елемент на шопските танци е натрисането, което се изпълнява в движението “шопска”. Характерно за движенията е, че те са твърди, остри и отсечени. Въпреки това танците се играят с голяма лекота. По отношение на темпа на игра и амплитудата на движенията шопските танци се отличават с изключително голяма разнообразие. То се поражда от факта, че независимо от това че става дума за една област, по стила и начина на игра можем да я разграничим на шест подобласти. Те са софийска, граовски, кюстендилска, самоковска, ихтиманска и годечка. Във всички посочени области танците се отличават със стремеж на проявление на природната бързина и ловкост на шопа. Характерен белег са високите и подскочни движения с което се цели проява на силата и мъжеството. Шопските танци са характерни и с това, че са насинени с множество команди, което не намалява емоционалната обагреност на танците. Те са съпроводени от множество подсвирквания, подвиквания и ефектни движения на главата и тялото. Шопските танци са в повечето случаи смесени, но не са изключение и мъжките и женските хора. Често срещана е и лесата, като формата в най-често е кръг или полукръг.  В челото, наречено “танец и в края наречен “кълчок” обикновено се залавят най-искуснету играчи, които си стремят да придадат особен колорит на хорото. Охлювът е най-често срещаната форма на витите хора. Най-характерният хват за танците в шопската област е хват за пояс, а съпроводът е предимно инструментален. На вокален съпровод се играят само някои женски хора, свързани с определени обичаи – лазарски, васильовденски и др.

  • Северняшки танци

В състава на северняшката етнографска област се включва територията ограничена от река Дунав, линията, сръбската граница, линията на градовете Русе, Шумен и Варна, Черно море и Стара планина. Границата със добруджанската област на много места се прелива, поради което, тя не е твърдо установена. Северняшките танци са наситени с множество подскоци и люлеене на ръцете. Те са наситени с много динамика и жизненост, които са плод от начина на живот и характера на хората живеещи в крайдунавските селища. Често срещани в тази област са не само правите, но и редица пайдушки дайчови, грънчарски, ганкини и еленини хора. Много от танците, чийто корени са от тази област са станали популярни в цялата страна. Елементите от трудовата дейност са по-рядко застъпени в северняшките танци, независимо от това че като реквизит се използват различни предмети  – връшник, шиник, бърдук, бъклица и др. Най-често северняшките танци смесени и разделно-смесени и се играят в кръг или полукръг. Срещат се и вити хора или в прави редици, където се играе напред и назад. Хватът най-често е за длани, като ръцете се люлеят свободно с големина на амплитудата в зависимост от настроението и ритъма на мелодията. От лесите се играе само предна леса за пояс. В някои женски хора се среща и хватът за длани със свити лакти. Освен хора и леси се срещат и индивидуални танци. Най-популярен от тях ръченицата, като по време на игра се размахва кърпа. При играта на мъжете тя е наситена с ритмично клякане и изхвърляне на единия и другия крак, с изправен труп. Жените играят по-сдържано с много чувство и индивидуална импровизация. Северняшките танци са бързи и много бързи, най-често с инструментален съпровод. Най-използваните музикални инструменти са гъдулка, кавал, гайда и тъпан. Танците в северна България се отличават със свой стил, като за повечето прави хора характерно движение е “свищовка” (стъпка, подскок). По характерен начин се изпълнява и движението “дайчова”, където обикновената стъпка се заменя с пружинка. Това придава особена пластичност  и специфичност на танца. Известна част от северните танци са повлияни от стила и характера на съедната добруджанска етнографска област. В селищата покрай река Дунав се чувства влиянието на румънския фолклор. В западните покрайнини на областта се чувства влияние и от Сърбия.

  • Добруджански танци

Добруджанската етнографска област граничи на север с Река Дунав и румънската граници, на изток с Черно море, на юг линията от градовете Варна, Провадия, Шумен и на запад с Шумен, Разград, Русе. В танците от Добруджа се наблюдава силната връзка на хората със земята и трудовата дейност. Това личи от множеството движения, които наподобяват моменти от земеделския труд. Танците се играят в повечето случаи в приклекнало положение, с широта и волност на движенията и люлеене на ръцете. Доброто самочувствие и волност се подчертават от положението на трупа, който е изправен с отворени гърди и леко приведен назад. Най-често срещаните хора са смесените, като формата кръг, полукръг или права редица. В началото и в края на хорото се залавят най-добрите танцьори. Придвижването е надясно, напред или назад. Леви хора не се срещат. Само мъжки и женски хора се срещат рядко и се играят обикновено в прави редици. Начините за залавяне са за длани и длани със свити лакти, като ръцете се люлеят и пружинират съобразно движенията на краката. Срещат се и хватове за пояс и предна леса. Съпроводът по-често е инструментален, като музиканти понякога влизат в средата на хорото и се движат в обратна посока. Характерни инструменти са кавал и гъдулка. Добруджанските танци са бавни и умерено бързи. В някои случаи хорото започва като бавно, преминава в бързо темпо и след това отново се успокоява. Характерни движения са Добруджанското набиване, причукване, дълбоките пружинки и приклякванията. Краката извършват плавни кръгови движения, които завършват във вид на лост или свивка. Тялото много често се извива вляво и вдясно, а раменете се придвижват напред и назад с характерно разтърсване. В метрично и ритмично отношение танците са доста разнообразни, като една голяма част от тях са пренесени от другите етнографски област, най-често от Тракия. Те се изпълняват в подчертан добруджански стил. Най-често срещаният тактов размер е 2/4, но се срещат и танци в 5/16, 7/16 и др. Почти не се срещат хора в смесен тактов размер.

Снимка: Мартин Дралчев

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 2 160 пъти


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!


Свързани статии:

  1. Първи танцов фолклорен фестивал „Хоро при извора“ във Велинград | Морски новини
  2. В света на народните носии и Шестнадесети панаир на занаятите и изкуствата във Варна | Морски новини

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!