Казват, че няма несбъднати мечти, има изоставени желания … В това ни убеди и Владимир Атанасов, диамантен директор в Орифлейм, в неделя (6.11.2011 г.), в Hotel Aqua – град Варна, когато разказа своята диамантена приказка – приказката на живота му, с главни участници – Орифлейм, мечтите, успеха и … той. А историята започва ето така:

“ През 1992 г. бях студент в Полша – бях на общежитие, платено обучение, имах и стипендия, но един ден стипендията ми беше спряна и нямаше с какво да се издържам. Майка ми и баща ми бяха пенсионери в България и трябваше да си потърся работа. Отворих вестника и попаднах на следната обява „продажба на козметика – ненормирано работно време” – това второто ми хареса, а че е козметика – по това време не можех да направя никаква разлика между спирала за очи и червило. Отидох на една среща, където една жена започна да чертае едни кръгчета по таблото, което се виждаше на стената. В тези кръгчета имаше страхотни цифри, които ме заинтригуваха. След което се регистрирах, станах консултант по козметика и започнах да обикалям из улиците да я предлагам – буквално ходех и чуках от врата на врата. Няма да забравя деня, в който влязох в една сладкарница и се опитвах да продам на продавачката крем – момичето имаше проблемна кожа. До нея на бара седеше един джентълмен, който ме попита „За мъже нещо нямаш ли?”, аз му показах мъжката серия и той каза „Ще си поръчам тази тоалетна вода.”, а аз упорито продължавам да продам крема на продавачката, а той добавя „пиши ми и афтършейва”. Накрая той ме попита „Какво дължа?” и в този момент си казах „Дано стигна в този живот до момента, в който не питам „колко струва”, а питам „колко дължа”.” В Полша успях да стигна до ниво 6 %, поръчки се пускаха по факса, по понятни причини в общежитията нямахме факс, затова ходех в пощата. Един хубав ден бях готов да стигна до 9 %, пуснахме този факс и както го пуснахме, се оказа, че един продукт липсва в склада. Не можах да стигна 9 %. Разбрах, че в Полша няма да се получи и чаках момента, в който Орифлейм ще влезе в България. През 1994 г. Орифлейм влезе в България. Веднага зарязах следването си и се прибрах. Баща ми не искаше да ме пусне у дома, а майка ми каза „Дано да знаеш какво правиш.”. Накарах и брат ми да зареже следването си и той да се върне с мен. Всичките ми приятели казваха, че съм луд, а аз им казвах: „Хора, след 6 месеца аз смятам да си купя кола – чисто нова.” . След 6 месеца наистина си купих. Хубавото беше, че повечето от тези мои приятели се регистрираха и те. През същата тази 1994 г., след като месец и половина бяхме работели, с брат ми отидохме на едно обучение по козметика, където влезе една мацка да обучава … сега тази мацка е моя жена. Да ви кажа, че Орифлейм не е част от моя живот, Орифлейм е моя живот.“

Статия: К. Герчева, Ноември 2011

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 587 пъти