Повече от 140 театрални кукли, както и елементи от декори от 24 представления са представени в единствения на Балканите музей на куклите, който се намира в град Варна. Красимира Христова, уредник на музея във Варна, разказа повече за музея, като ни потопи в един приказен свят на вълшебства, добрината и красотата … потопете се и вие … Имало едно време …

„Музеят на куклите е създаден през  1985 година, когато Кукленият театър получава и настоящата сграда. Голяма заслуга за създаването на този музей има Велико Бърнев, който е работил като драматург в театъра през онези години.

Най-старите кукли в експозицията, които са и най-ценните експонати,тъй като са уникални като система театрални кукли. Те са от периода 1952-1958 година, когато са били представяни на варненската публика. Самата конструкция на тези кукли е изобретение на Георги Сараванов, който е и основател на Варненския куклен театър. В стремежа си да изобрети максимално раздвижена кукла и да подобри технологията за изработка на театрални кукли, той именно предлага тази система кукли, задвижвани чрез клавиши и водачи под нивото на фигурата – централният им водач се води вертикално отдолу, захванат е за главата и минава като опора през цялото тяло на куклата; клавишът към него позволява вертикалното задвижване на главата, а съответно другият водач позволява и хоризантално движение на главата; двата водача се балансират, при което куклата се накланя, съответно има водачи и за ръцете – като при някои от водачите отново има клавиш, който позволява задвижванията в китката, в лакътя. Целта на Сараванов е била куклата да копира човека, да имитира всички негови движения и мимики, а освен това и по външен вид много наподобяват хората, защото не са така схематични,а са спазени пропорциите на човешкото тяло и лицата им са изработени изключително детайлно . В музея има кукли маски (известни още като кукли великани) явайки, марионетки на конци, както и сициалински марионетки,ръкавични кукли, маротки ,естрадни кукли, смесени – комбинации между ръкавична и маняйка, както и между ръкавична и явайка и др. Марионетките са  изработени  от дърво; кожа или плат за  меките  ставни връзки. Този вид кукли се водят отгоре от водач – т.нар. къстачка, като предимството на този вид кукли е, че се виждат по цялата им дължина и всички части са подвижни. Куклите „Явайки“ се водят отдолу с един централен водач под дрехата. Той поддържа главата, а ръцете се движат от по-тънки щеки, които се захващат за дланите.

Почти цялата експозиция на музея е участвала в един фестивал в Толоса, Испания през 1994 г., който е бил посветен на българското куклено изкуство, а през 1996 – в Будапеща, Унгария. Част от наградите, които е получил Кукленият театър в град Варна за свои постановки са Награди „Варна”,Награди от националните прегледи на българските куклени театри, Награди от МКФ”Златният делфин”, Орден „Кирил и Методий”, Награда за изкуство на ЦК на ДКМС, Комитета за култура и МНП, Награда “Куклар”, награда в Международния фестивал на куклените театри в Шанхай, Китай, награда в VІ азиатски международен куклен фестивал – Тайпе, Тайван, награди „Икар” и редица други.

Експонатите, които са в музея, не се използват по настоящем за спектакли. Дори и да се създаде нов спектакъл със същото заглавие се изработват нови кукли.”

К. Герчева, Януари 2012

Снимки: Мартин Дралчев

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 1 160 пъти