Мартеници

На 1 Март почти всеки се закичва с мартеници. Мартениците са декоративно изделие от червена и бяла прежда. Историята на мартениците се губи назад във времето, но уникалната, българска традиция е жива и днес.
За да оцелее една традиция векове в нея има голям енергиен потенциал. Първоначално българите сами са изработвали мартениците. През последните десетилетия 1Март се е превърнал в малка модна индустрия. Понеже хората нямат време да изработят десетина мартенички за своите близки, други хора са се специализирали да произвеждат и продават мартеници.

Разнообразието е голямо и дори вече има внос от Китай – абсурдно, но факт. Ако продължаваме така, ще създадем работа на целия китайски народ, и мартениците ще плъзнат по света и енергията на този символ съвсем ще се изгуби. В глобализацията няма лошо, няма лошо в споделянето на уникалните традиции. Проблема е как това се прави и в името на какво.
Ако мартениците залеят света, да се радваме ли че ще сме дали на света нещо хубаво или просто една пролетна мода, която и ние вече следваме сляпо, без да влагаме в традицията същественото за нея.

Ето към какво сме се устремили днес в забързания ритъм. Хубаво е да спрем и да го преосмислим.
Когато купуваме мартеници, ние задвижваме процеса на тяхното производство. Осигуряваме работа, това е хубаво от една страна. Но производството на символи без заряд е безсмислено.

Ако купувайки мартениците ние им се радваме и с трепет раздаваме на близките си това е добре. Ако го правим с досадата на още един разход, това е лошо. Защото стимулирайки производството на мартеници, те стават все по сложи и ненужно скъпи, а от друга страна се появяват и такива по-евтини но некачествени.

Купувайки  професионални и сложни мартеници, хората гледат с презрение на тези, които сами изработват мартеници, защото не са така съвършени, като купешките. Това все повече води традицията до упадък.

Ако носейки мартеници  вярваме, че са  пролетен талисман, който ни закриля. ..  А същевременно водим стресиращ и не здравословен живот, пак се отдалечаваме от същината на традицията и добрия живот. Мартениците са създадени да съпътстват добрия живот и са символ на надежда и вяра, а не да го заменят.

Ако носейки матреници не вярваме в тях, това е просто мода и суета. Дано поне им се радваме, че са красиви и в това има позитивизъм.

Ако избягваме да носим мартеници, защото не вярваме в нищо. Това е знак за отчаяние и трябва да се намери нещо, което да крепи в живота.

Ако не носим мартеници защото вярваме в Бог – а мартениците са езическа традиция… В това няма лошо, ако не гледаме на тях с омраза, защото Бог е любов, Бог прощава и ние хората не трябва да съдим.  Освен това човек трябва да вярва в нещо добро, унинието е грях според Библията и всяко нещо, което носи светла радост е добро.

И така… Ако следвате традицията, правете го с радост и любов, с надежда и вяра. Ако можете да отделите време усучете червени и бели конци за своите приятели, ако нямате или не ви се занимава, купете им мартеници според възможностите си и им ги подарете не от задължение, а с радост. Така вашето послание ще им донесе радост.