Красотата на съвременната жена в лицето на Миглена Христова

За да бъдеш незаменим, е необходимо винаги да се променяш. Именно за красотата на промяната, за стиловете в поколенията и разкоша на съвременната жена си поговорихме с Миглена Христова, която е от Варна и ръчно изработва кожени накити, всички уникални сами по себе си. Ето какво разказа тя за себе си и за работата, която наистина обича в интервю за www.utro.bg :

Разкажи ми как започна всичко с изработката на кожени накити?

• Първите изделия главно съм ги продавала по курортите през лятото на чужденци. Печелех добре и имах възможността да се развивам и да се занимавам само с тази дейност, която освен печалба ми носи и удоволствие. През последните години правя повече бутикови неща по индивидуални поръчки, които се оказаха, че са по-ценени в чужбина. Поръчват ми ги по различни галерии в Америка, Дания, Франция.

Какви са хората, които ги купуват?

• Всякакви хора на всякакви възрасти. Аз имам модели, които са по-младежки, както и такива, които са подходящи за по-възрастни хора. Може би жените на възраст между 30-40 години повече се интересуват. Дъщеря ми, която е на 18 години, също ги носи, а междувременно започна и да ги прави. През изминалото лято участвахме на Панаира на занаятите във Варна заедно с дъщеря ми.

Означава ли тогава, че любовта към изкуството се предава по наследство?

• Незнам, може би тя го е наследила.

А при теб?

• При мен не е съвсем по наследство, макар, че баба ми по майчина линия е плетяла много красиво по цяла зима, дядо ми е бил обущар – работел е с кожи и аз работя главно с кожи. Може би съм взела по нещо и от двамата. Първоначално като видях кожа и като ми замириса на кожа такава страст ме обзе и все още е така – просто седна ли да работя, замирише ли ми на кожаа минавам в някакво друго измерение. Ползвам и други елементи – дървени, мъниста.

Как се ражда идеята за сътворяване на едно бижу?

• Не мога да кажа, то е като някаква потребност – просто сядам и работя, и незнам какво ще се получи като краен резултат. Получава се като магия, дори имам периоди, в които не се раждат идеи, когато например вниманието на човек е насочено някъде другаде, има проблеми, явно не се получава. Никога не правя бижутата с цел да ги продам, винаги е някаква потребност с цел да изразя нещо.

Морето вдъхновява ли те допълнително?

• Като, че ли не. По-скоро ме вдъхновяват отношенията с хората – чувствата, които пораждат в мен при контакт с тях. Личните ми емоции ме вдъхновяват най-много. Oт природата също черпя енергия, но не толкова от морето, а от земята по-скоро.

Означава ли тогава, че при взаимодействие с човека, бижуто вече си е намерило собственика си?

• Да, определено. Най-точно се получава, когато познаваш човека, който си е поръчал нещо. Интересен ми е контактът с хората – по тази причина и участвах в Панаира на занаятите. Имам много работа и не търся нови клиенти толкова много, но чрез Панаира исках да си сверя часовника – какво се харесва, какво се търси.

Оценят ли в България уникатите и ръчно изработените неща?

• Мисля, че да. Мисля, че българите ги оценят, но не всеки има възможност да си ги купува. А чужденците нямат толкова голямо отношение, но имат възможност да си ги купят и си ги купуват като сувенири.

Всеки ли може да изработва уникални, ръчно изработени изделия?

• Ако има желание, защо не. Няма нищо сложно стига човек да седне да го прави и това да му носи удоволствие. Всичко опира до това какво ще направиш и как ще се изразиш – самият процес не е толкова сложен – използвам лепила, ножица, зъмба – перфоратор за кожа.

Едновременно с изработката на бижута ти си и майка, и съпруга – каква е съвременната жена според теб?

• Много заета, съвместяваща много роли. Работата ме зарежда – не е нещо, което ме натоварва допълнително като ангажимент – напротив – тя ми дава сили да съвместявам всички неща.

Каква е твоята формула за успех при съвместяване на всички роли?

• Всичко е въпрос на добра организация, но така или иначе формулата не е на всички позната – ако се организираш добре, според мен може да се справи с всичко. Познавам много хора, които правят разни неща, но не успяват да ги продават – комплексно трябва да успееш да се представиш добре, да успееш да си продадеш труда, да правиш това, което се харесва, нужна е и доза предприемчивост.

Имаш ли свое магазинче във Варна?

• Нямам за сега, тъй като и това изисква внимание. Като, че ли за сега по-ценното е да имам време и спокойствие да работя, но да имам магазин ми е една мечта, която се надявам в годините да осъщестя. Този магазин ще бъде едновременно и ателие, в което да работя. В момента в къщи имам цял един етаж, който всъщност ми е ателието – там идват клиентите и там си поръчват нещата. За сега давам нещата си по галерии и различни магазини, където биха се търсили.

Статия: К. Герчева, Март 2012

Снимки: Личен архив