
Моят дечко, очаква Коледа. Втурва се от време на време да пита колко време остава. Преди малко ме попита как […..]
Вярва се, че от 20 декември – денят, когато се отбелязва паметта на св. Игнатий Богоносец – Игнажден, започва Новата година и Коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Нова година – нов късмет“ – гласи народната поговорка. Подготовката на празника започва на 31 декември. Новогодишната трапеза трябва да е богата, за да е богата и следващата година. Сред гозбите задължително трябва да има баница с късмети, пита със сребърна паричка, пача, свинско месо, пуешко месо, чесън, орехи, жито, червено вино, шампанско. Отново на трапезата се слагат запазените от първата кадена вечер сурово жито, свещи и орехи. Край подредената богата трапеза, украсена със свещници и елхови клонки, се събира семейството в празнично облекло. Най-възрастният член прикадява трапезата. Раз-чупва се погачата и на когото се падне паричката, той ще е най-богат през следващата година. В новогодишната баница се слагат късмети. Малки дрянови клонки с пъпчици се слагат за къс-метчета, върху тях се навиват хартийки с пожелания за успех в труда, успех в учението, пари, екскурзия, пътуване в чужбина, здраве, късмет, щастие. Баницата се нарязва на триъгълни парчета и тавата се завърта три пъти. Всеки взема това парче, което се намира пред него. По късмета се гадае за бъдещето.