Слънчев часовник

Винаги съм искала да имам слънчев часовник. Всъщност харесвам всякакви часовници, не защото бързам за някъде и трябва да знам часът… Харесва ми, всъщност „харесва ми“ е слабо казано – вълнува ме по необикновен начин смисълът, който носят.

В един най-обикновен ден, когато часовете се нижеха бавно, в горещината се случи нещо необикновено. Не знаех колко е часът … И не ме вълнуваше особено. Блуждаех, взряна в нищото на тавана, когато нещо привлече вниманието ми.
Лампата, която през деня дреме ненужно изглеждаше странно. Няколко минути ми трябваха да осъзная, с какво точно ме впечатли гледката.
Когато най-накрая осъзнах, че лампата и нейната сянка, приличаха на стрелки от слънчев часовник.
Порази ме тази това, че преди не бях забелязала тази гледка, впечатли ме, че нещо ненужно, като лампа през деня, се превръща в нещо динамично и живо.
Аз не бързам за никъде, не ми е нужен часовник – ритъмът на вселената е в мен, затова го виждам навсякъде.

Й. Богомилова